Есенен любовник
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Есенен любовник». Краткое содержание книги:
Хънтър Максуел е преживял жестокостите на отхвърлените от закона и на невярната си съпруга. Никоя жена не може да спечели доверието му, докато не накара бандитите, разбили семейството му, да си платят за стореното.
Беше признателен, че сложиха край на спора си. Стигаше му само спомена за разгорещената Елиса, за да се почувства зле. А когато говореше за случилото се, цялото му тяло тръпнеше чак до зъбите.
— Можеш ли да яздиш? — процеди Хънтър през зъби.
В отговор Елиса му обърна гръб и отиде при Леопард.
Хънтър мълчаливо въздъхна от облекчение, като видя, че тя не куца.
Господ да му е на помощ, защото следващият път щеше да я вземе там, където му се предложеше.
Елиса не се държеше като девственица, която си търси съпруг. Тя беше една опитна малка кокетка, която с нищо не беше по-добра, отколкото човек би очаквал.
А в леглото сигурно щеше да бъде дяволски добра.
— Отивам да проверя нещо — додаде Хънтър. — Качи се на коня, но стой тук.
Елиса не му отговори.
— Морган ще бъде тук след няколко минути — добави Хънтър. — Изчакай го.
Мълчание.
— Трябва ли ти помощ, за да се качиш на коня? — неохотно попита Хънтър.
Без нито дума Елиса насочи Леопард откъм долната страна на склона. После се качи в седлото без обичайната грация, но все пак сама.
— Докато се върна по-добре да си престанала да се цупиш — подхвърли Хънтър, като се метна върху Бъгъл Бой. — Не понасям цупенето.
— Любовнико, когато поискам да ти кажа нещо, ти ще си първият, който ще го научи.
Хънтър стисна устни. Дръпна юздите на Бъгъл Бой и го насочи нагоре, към далечната страна на долината. Скоро се скри от погледа й сред скалите и боровете.
Бързо намери онова, което се бе надявал да открие — знаци, че друг ездач бе чакал на билото над долината. Огледа набързо околността, за да се увери, че мъжът си е отишъл и се върна към мястото, където ездачът беше стоял.
Хънтър се смъкна от коня и приклекна на пети, както бе направил другия ездач. Следите от ботушите на мъжа се бяха отпечатали съвсем ясно. Лесно се виждаше и къде коня му беше пасъл трева. Хънтър вече беше виждал тези конски следи — в долината, от която беше изскочил Проклетия и се беше опитал да намуши Елиса.
Имаше следи покрай ръба на клисурата. Мъжът беше блъснал една купчина камъни към нестабилния ръб на долината. А после бе застанал, за да наблюдава как камъни, клонак и пръсти фучат надолу към Елиса.
Мръсният му кучи син, изруга наум Хънтър.
Обхвана го гняв силен като в деня, когато бе узнал как са умрели децата му.
И защо.
Хънтър възседна коня си с мрачно изражение и проследи дирята на непознатия достатъчно далеч, за да се убеди, че той бе избягал презглава. С присвити очи Хънтър прецени посоката, в която ездачът се беше отдалечил.
Искаше му се да го последва, но трябваше да се убеди, че Елиса е в безопасност. Изруга отново и дръпна юздите на Бъгъл Бой обратно надолу към клисурата.
Морган го пресрещна в лек галоп.
— Хей! — подвикна Хънтър.
— Намерих нещо, което искам да ви покажа, сър — извика Морган. — В следващата долина на север.
— Ще се срещнем там.
Елиса проследи Хънтър с блестящите си като синьо-зелени скъпоценни камъни очи, докато не се скри сред боровете. Този мъж разпалваше тялото й… и гнева й с влудяваща лекота.
Но тя също си пробиваше път към него, въпреки упорството му. Да, той се беше качил на големия си кон и я бе засипал с обиди, но тя знаеше по-добре какво се крие под водопада от думи.
Беше почувствала колко силно я желае.
Спомни си как беше сложил дланите й върху тялото си. Дишането й се учести, а бузите й пламнаха.
Морган спря коня си до Леопард.
— Случило ли се е нещо? — попита го Елиса.
— Нищо, за което да се безпокоите, госпожице. Просто видях едно гадно създание.
— За Хънтър говориш, нали?
На лицето на Морган проблесна усмивка. Той обърна коня си и го насочи надолу към изхода на клисурата. Леопард го последва.
— Намери ли някакви крави? — запита с надежда Елиса.
— Нищо, за което да си струва да се говори, госпожица Елиса.
— Но обикновено тези долини са пълни с говеда.
— Навсякъде има техни следи — тихо отговори Морган. — Но следите са всичко, което успях да открия. Няма никакви говеда. Само една-две стари ялови крави.
Елиса се опита да прикрие уплахата, която се настани като студен камък в стомаха й след думите на Морган. Въпреки тучната трева и чистата вода, която избиваше на езерца из долината, наоколо почти нямаше говеда. А сред тях изобщо не се срещаха от онези говеда, за които да си струва да се говори — бикове поне на четири години.
А трябваше да бъдат много. Наистина много.
Елиса нещастно се огледа, търсейки някоя заблудена крава из сенките и овразите. Не откри нищо.
Ливадите и низините покрай блатото бяха сухи. Високата трева стърчеше изсушена от слънцето. Говедата можеха съвсем нормално да преживеят със суха трева, но предпочитаха крехката изобилна зеленина.