Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Мурбела седеше с кръстосани крака на площадката за упражнения, сама и потрепваща след доскорошните усилия. Преди по-малко от час старшата майка бе тук в днешния следобед. И, както често се случваше, сега имаше усещането, че е била изоставена посред трескав сън.

В съня продължаваха да кънтят думите, които Одрейди бе изрекла на тръгване:

— За една послушница най-труден се оказва урокът, че винаги трябва да преодолява поредната граница. Способностите ти ще помогнат да стигнеш по-далече, отколкото можеш да си представиш. Затова не предполагай, а се протегни отвъд!

С какво отговарям? Че съм научена да мамя?

Одрейди се постара да повика и събуди поведенческите модели от времето на детството и на обучението при почитаемите мами.

Научих се да мамя още съвсем малка. Как да симулирам нужда от нещо и как да привлека нечие внимание. Голям брой „как да“ в схемата за подлъгване. Добре научи какво искат големите около нея. Ако пожелаеха, можех и да повърна. Това се наричаше „възпитаване“. Защо обучението на „Бин Джезърит“ се различава толкова много?

— Не желая от теб да си честна към мен — бе казала Одрейди. — Бъди честна към себе си.

Мурбела помисли с отчаяние, че надали ще може да изкорени цялата измама от своето минало. Защо пък трябва да го правя? Нови и нови измамничества!

— Проклета да си, Одрейди!

Едва когато думите бяха изречени, тя си даде сметка, че ги е произнесла на висок глас. Понечи да сложи ръка на устата си, но се отказа. Треската рече вместо нея:

— Каква е разликата?

„Образователната бюрокрация притъпява любопитството като чувствителност у детето. — Обяснение на Одрейди. — Младото същество трябва да бъде обезкуражено. Никога не му давай възможност да научи колко добре може да се представи. Това води до промяна. Заема голяма част от времето на ръководния орган за разговори и набелязване на действия по отношение на изключителните ученици. И не оставя никакво време за анализ на положението на традиционно мислещия учител, който се чувства застрашен от изгряващи таланти и ги стъпква поради дълбоко залегналото желание да бъде висшестоящ и на сигурно място в безопасна околна среда.“

Говори за почитаемите мами. Традиционно мислещи учители ли?

Напълно вярно: зад фасадата на мъдрост „Бин Джезърит“ бе нетрадиционен. Тук обичайно не говореха за преподаване, а просто го правеха.

О, богове! Искам да бъда като тях!

Мисълта направо я шокира и тя скочи на крака, впускайки се в бърза серия упражнения за китките и ръцете.

Осъзнатото я попари по-силно от известното й досега. Не почувства в себе си желание да разочарова тукашните учители. Искреност и честност. Всяка от обучаваните го чуваше.