Чашата на търпението (Фантастична повест-памфлет)

Следователят: Какви са свойствата на този газ?

Нюхаус: Малко знам за това. Май е безцветен и без миризма. Всъщност представлява смес от два компонента, които поотделно са безвредни. Казват, че за определено време предизвиква лудост. Изглежда, е така, защото на базата след взрива пострадаха около двайсет души. Видях ги със собствените си очи. Приличаха на буйстващи луди.

Следователят: Каква е по-нататъшната съдба на пострадалите?

Нюхаус: Откараха ги в Америка. Чух, че някои са умрели.

Следователят: На базата това първи случай ли е на изтичане на газ?

Нюхаус: Да. Ако не се смята инцидентът с лейтенант Уорнър. Преди седем години и той пострада при взрив, но много по-слаб. И също бе откаран в родината. Там се бил излекувал, получавал пенсия, но разбрах, че миналата година се е самоубил.

Следователят: Известна ли ви е причината за самоубийството на лейтенант Уорнър?

Нюхаус: Само приблизително. Носеха се слухове, че два пъти му са се раждали уродчета. С две или с три глави.

Калавати: Бъдете дважди и трижди проклети, изроди такива! И ти заедно със своята „медуза“.

Нюхаус: Трябва да се проклинат онези, които са изобретили газа. Макар че лично аз си имам по-особено мнение: по-добре двуглави хора, жаби или гълъби, отколкото адска пустиня след взрив на водородна бомба.

Следователят: Накъде са насочени ракетите?

Нюхаус: Откъде да знам? Не ме е грижа кой накъде се прицелва. Нека да е към Африка или към Луната. Важното е тук да се изясни всичко — по отношение на епидемията ръцете ми са чисти. Както и съвестта. А за овъглените дървета, ако трябва, ще отговарям.