Парите не са всичко…
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Парите не са всичко…». Краткое содержание книги:
— Абе какво сте ми заповтаряли едно и също, вие двамата? — ядоса се Шулц. — По това време, разбира се! И то веднага!
— Нека карам аз — намеси се Лорели. — Порязването му е доста по-сериозно, отколкото се опитва да го представи.
— Ти май знаеш всичко, а? — хладно я изгледа дебелият. — Сигурно сама си го превързала!
— А какво друго очакваш да направя, когато някой се пореже? — засече го тя. — Може би да развея бяло знаме?
Шулц вдигна кърпичката и я сложи в джоба си. В ръката му проблесна дулото на автоматичен пистолет.
Джо и Лорели замръзнаха на местата си.
— Какво правиш? — уплашено хлъцна момичето.
Шулц насочи пистолета към пея, после бавно го премести към Джо.
— Просто вземам известни предпазни мерки — мазно се усмихна дебелият. — Свикнал съм да се грижа за себе си, освен това вече ти казах, че не обичам да ме мамят…
— Какво имаш предвид? — попита Джо, без да помръдва, отлично забелязал решителното изражение върху лицето на Шулц. Дебелият беше готов всеки миг да натисне спусъка.
— Няма значение — изправи се на крака Шулц. — Отиваме да се поразходим. Искам да свършите една работа. — Обърна се към Лорели и добави: — Хайде, гълъбчето ми. Ти ще караш, а Джо ще се повози до теб. Аз самият ще се настаня отзад и няма да се чувствам самотен, тъй като патлакът ще ми прави компания…
— Щом искаш — сви рамене Лорели. — Нали няма да имаш нищо против да се облека?
— Страхувам се, че нямаме време за такива подробности — отново се усмихна Шулц. — Навън е топло, ще минеш и без палто… А и на Джо няма да му трябва шапката. Тръгвате така, както сте!
Лорели хвърли един безпомощен поглед към Джо, но той остана безучастен.
— Хайде! — повтори Шулц и махна по посока на вратата.
— Какво мислиш да правиш с мен? — попита Лорели, обзета от паника. Никак не й харесваше стъкленият блясък в очите на Шулц.
— Ако не се изнесеш моментално от тази стая, ще се наложи да ти причиня болка! — изръмжа заплашително той. — Тогава Джо ще те изнесе на ръце! — Ръката му сграбчи бутилката с уиски: — Ей с това ще те хлопна по главата!
Тя изведнъж омекна и изпита нужда от подкрепата на Джо. Докосна ръката му, а той се намръщи от болка и побърза да се отдръпне. Това не убягна от вниманието на Шулц.
— Май доста дълбоко си се порязал, Джо — меко промълви той. — По-късно ще изясним този въпрос. А сега марш пред мен!
Излязоха от къщата и тъмнината ги обви отвсякъде. За миг Лорели се изкуши да побегне, но после си спомни, че Шулц стреля изключително точно, спомни си и стъкления блясък в очите му. Влезе в колата, следвана от Джо.
— Какво ще правим? — прошепна тя, докато Шулц с пъшкане се настаняваше отзад.
— Ще чакаме — тихо отвърна Джо. — Не може да не се подхлъзне. Търпение.
— Без шепот! — хладно ги предупреди Шулц и стовари дръжката на пистолета в слепоочието на Джо. — Това е неучтиво!
Джо политна напред и стисна главата си с длани, въздухът излетя от гърдите му с тихо свистене. Лорели изпита ужасното предчувствие, че Шулц се готви да ги ликвидира. Притисната към седалката, тя захапа конвулсивно стиснатите си юмруци и с мъка потисна писъка, който се надигаше в гърлото й.
— Вземи се в ръце, гълъбчето ми — смушка я с пистолета Шулц. — Или и на теб ще ти се ядосам!
Треперещите й пръсти завъртяха ключа, моторът равномерно забоботи.
— Карай в офиса — нареди й Шулц. — И натисни по-яко педала!
Пътуването по пустите нощни улици се превърна за Лорели в истински кошмар. Вкопчена във волана, тя опулено гледаше подскачащите полуокръжности на светлината от фаровете. Много й се искаше пътуването в мрака да продължи вечно. Просто защото знаеше, че нищо няма да й се случи, докато колата е в движение.
После дулото на пистолета се заби в рамото й, тя подскочи от болка и рязко се дръпна.
— Няма нищо — успокои я Шулц. — Спри тук, не виждаш ли, че пристигнахме?
Тя се подчини и се сви пред кормилото. До нея Джо не помръдваше, беше все така приведен напред с глава в ръцете.
Шулц се измъкна навън, вдигна пистолета и кратко нареди:
— Хайде, слизайте! И двамата през отсамната врага!
Лорели и Джо мълчаливо се подчиниха.
Ръката на Джо болезнено пулсираше. Това беше единственото, което наистина го притесняваше. Без нараняването лесно щеше да се справи с Шулц. Сега също не беше без шансове, но с една ръка положението му ставаше доста по-тежко.
— Вземи този ключ и отвори! — нареди Шулц и хвърли ключа в краката му.
Джо се наведе да го вземе и пристъпи към вратата на игралната зала. Ключалката щракна, той влезе в коридора и натисна електрическия ключ. Шулц побутна Лорели и тя изтича към младежа.