Смяна на сцената
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Игнатова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Смяна на сцената». Краткое содержание книги:
Това, изглежда, е разумен съвет, но Кар не знае, че оставайки в Лусвил, той ще се забърка в един свят на престъпления и с Pea Морган — порочна и чувствена крадла, току що излязла от затвора…
Когато сестрата ми донесе вечерята, аз я помолих да ми донесе и вестниците. Почувствах, че е време да разбера, какво се говори за Сидни, за убийството и за мен.
След малко забавяне — предполагах, че се е консултирала с доктор Съмърс — тя дойде с броевете на „Парадайс Херълд“ от последните пет дни.
— Не сме ви безпокоили с вашата кореспонденция, господин Кар — каза тя, — но има два чувала с писма от доброжелатели.
Госпожица Бакстър ги събира във вашия апартамент.
Казах, че нямам нищо против и започнах да чета вестниците.
Репортажът за онова, което се беше случило в апартамента, в онази фатална нощ гласеше, че докато Сидни и аз сме работили върху един модел за диамантен нашийник, мъж и жена въоръжени с пистолети влезли в апартамента. Журналистът пишеше, че аз съм се опитал да се справя с тях, но съм получил удар по лицето, който ме е докарал почти в безсъзнание и че Сидни, който се е хвърлил срещу мъжа с нож за рязане на хартия е бил застрелян от жената.
Двамата бандити веднага избягали, преди да е била вдигната тревога. Били са видени от пазача, който ги описал подробно. Той добавяше, че полицията нямаше да направи заявление за това, дали бандитите бяха откраднали нещо Това ме озадачаваше, както изглежда и журналиста. Защо не беше спомената огърлицата?
Като погледнах вчерашния „Херълд“, заглавието беше като удар в лицето ми.
Моята снимка придружаваше статията, в която пишеше, че съм работил за Фремлин през последните пет години. Смяташе се, че съм един от най-добрите диамантени експерти и че Фремлин е оставил по-голямата част от огромното си богатство на мен и сега съм съдружник на „Лус и Фремлин“. Журналистът беше изровил моя годеж (колко далеч ми изглеждаше той сега), беше разказал за смъртта на Джуди, беше обяснил как бях отишъл в Лусвил но препоръка на известния психиатър доктор Мелиш, за да сменя обстановката, как бях работил с бедните, бях се върнал в Парадайс Сити и сега, поради смъртта на Фремлин бях станал наследник и милионер.
Прочетох и препрочетох тази статия и се почувствах като студен мъртвец. Щяха ли да я видят Морганови? Ако я видеха, какво щяха да направят. Няколко минути ми се гадеше от страх, след това се успокоих.
Какво можеха да направят? — се питах. Ако ме предадяха, щяха да предадат и себе си. Щеше да бъде тяхната дума срещу моята. Pea не беше глупава. Тя вероятно разбираше, че беше самоубийство да ме предаде.
Но да предположим, че полицаите ги заловяха? Това беше опасно. Ако ги заловяха, те щяха да проговорят. Тогава как щях да се справя?
Помислих си за това. С парите на Сидни, които можеха да купят най-добрите адвокати, фактът, че не бях скрил истинската огърлица и ако отричах всичко, никой съдебен заседател нямаше да ме обвини.
Е, тях не ги хванаха. Вероятно вече бяха напуснали страната. Те имаха над хиляда долара от моите нари, достатъчно, за да отидат в Мексико и да покрият следите си.
Зарадвах се, когато сестрата влезе в стаята с хапчета за сън.
В около 10:00 ч. Джени влезе в стаята с червени рози. Каза, че апартамента ми е шик, че се справя чудесно със Сиси, тъмнокожата ми домакиня, че успява да подреди огромната ми кореспонденция и че изглеждам по-добре.
— Чувствам се чудесно — казах аз. — Слушай, Джени, ти вече видя „Херълд“, нали? Знаеш, че Сидни е оставил всичките си пари на мен?
Тя кимна.
— Това е много добре за теб, Лари, но разбирам какво чувстваш.
Ние се погледнахме.
— Отначало мислех да се откажа, но след това осъзнах, че това няма да съживи Сидни.
— Не можеш да се откажеш… той е искал да бъдат твои.
— Да.
След това й казах, че доктор Съмърс ми е препоръчал двумесечно пътуване с кораб. Казах, че ме е посъветвал да не пътувам сам, за да не се претоварвам. Погледнах я:
— Би ли дошла с мен, Джени? Това ще означава да организираш всичко и ще изисква много усилия, но предпочитам да бъда с теб, отколкото с който и да било друг.
Тя впери очи в мен, като че ли не можеше да повярва на това, което казах.
— Ще бъде доста голямо пътуване — продължих аз. — Южна Африка, Индия, Цейлон, Хонг Конг и Австралия. Какво ще кажеш?
— Сериозно ли говориш?
— Разбира се.
— О, Лари… с удоволствие! — тя беше така развълнувана, че плесна с ръце и аз си спомних колко беше развълнувана, когато я заведох на вечеря в Лусвил.
— Ще трябва да се заемеш с това. Ще мога да тръгна след четири седмици. Купи си всички дрехи, които са ти необходими и не забравяй, че съм богат. Преведи всички разходи на моята банкова сметка. Говори с Том Лус. Той ще ти уреди кредит. Отиди в „Аутуърд Баунд“… те са моите туристически представители. Поискай им програма и ще я прегледаме заедно. Първа класа, естествено: отделна каюта за мен и единична за теб. Ще ми направиш ли тази услуга?