Само ти
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: straton family saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веска Денева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Само ти». Краткое содержание книги:
Тези две имена накараха Джак да се намръщи. Това бяха градовете, през които беше минал Хенри или Джак.
— Е, няма значение дали съм ви виждал преди, ако бях ви видял, щях да ви запомня, а как ви е името?
— Джейн! — първото, за което се сети. — Пепърс.
— А кой има удоволствието да ви посрещне?
— Моля? А, Лариса Еймъри. Сигурно я познавате тя е единствената учителка тук. Заедно учихме. Не бях я виждала много отдавна и реших да я посетя.
— Значи сте от Изтока. Странно, акцентът ви е западен — по-точно тексаски.
— Е, така и трябва да бъде. Родена съм тук и тук съм израснала. Учих на Изток. Но сега като споменахте, вашият акцент е също източен. Значи и вие не сте от Тексас.
— Да не говорим за мен, по-скоро вие ме интересувате.
Каза това, защото искаше да я ласкае, но то й беше достатъчно. Сега вече планът й се струваше неподходящ. Не беше толкова глупав, че да се изпусне да каже някоя от тайните си, особено на непознат човек. А мъжете от свитата му я изпиваха с поглед. Чудеше се какво да измисли, че да излезе навън, когато Джед стана и пошушна нещо на Карътърс.
Можеше да извади оръжието си, то беше при нея, когато улови погледа на храбреца. Проблемът беше, че оръжието се намираше в дамската й чантичка. Щеше ли да бъде достатъчно бърза?!
После забеляза, че никой от мъжете не беше въоръжен. Пък и имаше много посетители, едва ли Джак щеше да я застреля — стилът му не беше такъв, той наемаше убийци да вършат мръсната работа. По същия начин беше постъпил и Хенри, убиецът на бащата на Деймиан.
Кейси се опита да отхвърли тези мисли, Джак нямаше да я нападне. А и мъжете я гледаха с жадни очи, готови всеки момент да се хвърлят на врата й.
— Мисля, че вече апетитът ми е изчезнал — каза тя и взе чантичката си.
В този момент една ръка се отпусна на рамото й.
— Нещо не е наред ли, мадам? — каза Джед.
Негова беше ръката.
— Наистина! Мислех, че съм гладна и че мога да отида да се нахраня. Да не би в този град да не е прието да се обядва?
— Безсрамница!
— Но това е смешно.
Джак веднага прекъсна спора им.
— Знам какво се опитваш да постигнеш, миличка, а за мен това е престъпление.
Тогава той погледна към Джед — погледът му имаше само едно значение: „Не я изпускай от очи! Отговаряш с главата си!“
Кейси реши да промени тактиката си:
— Добре, кой от вас се наема да ме разчувства?
— Да те разчувства? — Джед направо я изпи с поглед.
— В честна битка.
Елрой Бенчър се реши:
— Аз ще опитам.
— В честна стрелба или ви е страх?
Всички се разсмяха.
— Май не знае с кого си има работа.
— Не, знам. Но вие си падате по засадите.
Няколко човека се изчервиха. Тогава един, който ядеше бонбони, каза:
— Аз се наемам.
— Не, няма да си ти! Позволи ми, Джед, никога не съм убивал жена, ако тя е жена.
Каза го най-младият от бандата и я огледа от глава до пети.
— Може пък да остане нещо и за после.
— Изведи я на улицата — разпореди се Джак злобно. — Пушекът ме дразни и не искам да попречи на апетита ми.
Тридесет и седма глава
Това беше достатъчно. Съдържателят на бара набързо извади оръжие на тезгяха. Тяхното оръжие. Значи те никога не са се разделяли с пистолетите си, просто не ги носят в ръцете си.
Решиха да започне Мейсън. Братът на Джед стоеше настрани обиден и непрекъснато хленчеше. Но Джед не искаше да рискува — трябваше му най-бързият стрелец.
Всички взеха оръжието си — дали битката щеше да бъде честна?! Предложиха и на нея. Нямаше да се учуди, ако пистолетът беше без патрони. Тя отказа и извади своя.
Искаше й се да смени дрехите си, но едва ли някой щеше да го одобри. Самият факт, че изважда револвер от колана си, беше странен… Странна беше и модната й рокля. Но мъжете едва ли подозираха, че тя разбира от оръжие, по-скоро очакваха с нетърпение да я надупчат на решето…
Кейси излезе по средата на улицата. Мейсън се появи последен от групата. Беше висок слаб мъж с дълга черна коса, която опираше до тесните му рамене. Носеше шапка с малка периферия. Хвърли палтото си, без да обръща внимание на студения октомврийски ден. Под него беше с копринена жилетка — същата като костюма му. Изглеждаше странно с колана с пищови.
Улицата моментално се опразни, като че ли местните хора знаеха какво следва. Сигурно за знак им служеше появата на въоръжена банда. Кейси се зачуди колко ли кръв се е ляла тук.
Ако баща й беше тук, щеше да й помогне — да залавяш престъпници е едно, но сега… Беше я научил каква важна роля в такъв момент играе елементът на изненадата. Когато залавя престъпници тя дори не им дава възможност да се възползват от оръжието, което носят, а нейното винаги беше заредено…