Отдай ми любов
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: viking family tree #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдай ми любов». Краткое содержание книги:
Девойката никога нямаше да забрави онзи следобед, когато бяха сами в стаята и той започна да бълнува. Тя беше задрямала, времето беше горещо и задушно, през отворения прозорец не нахлуваше освежителен бриз.
Ерика чу как Селиг изохка от болка и веднага отвори очи. Това не се беше случвало откакто бяха пристигнали в замъка. Дори когато болката в главата му се усилваше, Селиг не издаваше нито звук, само лицето му се изкривяваше в болезнена гримаса. Девойката вече много добре познаваше кога го измъчваше раната на тила.
Но този път младият викинг бе простенал тъй силно и остро, че Ерика се втурна към леглото, без да се замисли. Веригата издрънча, повлече се след крака й и тя се сепна, рязко се обърна и примирено се прибра в своя ъгъл. Нека боговете се погрижат за него. Тя не би помръднала и пръста си, за да го…
Глухо изръмжаване я накарва отново да се втурне към леглото му. Но в следващия миг разбра, че Селиг бълнува в съня си. Измъчван от кошмари, той се гърчеше и мяташе глава, като че ли в знак на несъгласие с невидим събеседник. Ерика потрепери, когато юмрукът му се стовари върху леглото.
Реши да го събуди, преди да се е контузил сам. Не се бе загрижила за благоприличието, не се бе замислила дали няма да влезе някой слуга и да я завари надвесена над главата му. Нито пък се тревожеше, че трябва да облекчи страданията му. Причината беше съвсем егоистична — Ерика не желаеше той да се нарани в съня си, защото това би удължило престоя й в тази стая, която за нея се бе превърнала в затворническа килия. Тази тревожна мисъл се оказа най-силната подбуда да се престраши и да посегне към рамото му, за да го събуди.
Но когато се наведе над обления в пот викинг, тя успя да долови трескавия му шепот:
— Стига… стига… стига с този смях… Спри… трябва да спреш.
Ерика изстина, защото разбра, че той си припомня мъченията, на които бе подложен в нейния замък. Нали й се бе заканил, че тя вече никога няма да се засмее. Значи това е била целта му — да й причинява такива мъки, че тя да няма нито един повод за радост. Но изглежда, че в съня си не бе успял да постигне злокобната си цел и затова бе тъй отчаян.
Внезапно осъзна, че най-тежкото наказание за него ще бъде да го остави да се измъчва в кошмарните си съновидения. Но ако пострадаше по-силно, тя отново щеше да стои прикована в ъгъла. Затова, макар и неохотно, грубо го раздруса по рамото и успя да го събуди. Но последствията се оказаха съвсем неочаквани за младото момиче.
Селиг отвори очи и се огледа с мътен поглед. Внезапно повдигна ръце и я прегърна през врата, притисна я плътно до себе си и страстно я целуна, преди тя да успее да отблъсне ръцете му.
Ерика се разтрепери. Никога не бе изпитвала такова разтърсващо чувство — нито насън, нито наяве. Раздразнението изведнъж я напусна. Новите емоции, нахлули в душата й, изтласкаха досегашните й горчивини. Устните му се притискаха към нейните, търсеха ги и ги отблъскваха, обхождаха и разтваряха, за да сторят път на езика му.
Кръвта й закипя, кожата й настръхна. Дори дъхът й замря. Дори не се досети да го прегърне и да се сгуши в прегръдките му.
Може би затова той изведнъж се пробуди напълно, опомни се и я изтласка от леглото. После се вгледа в нея с обезумял поглед.
— В името на бог Тор, какво се опитваше да ми сториш?
— Аз? — Тя скочи на крака толкова възмутена, че не можеше да говори. — Само се опитвах да те събудя. Сънуваше някакъв кошмар, не, всъщност сънят ти не беше лош, преди да се нахвърлиш върху мен като звяр.
— Не си спомням да съм сънувал — задъхано изрече той и избърса устните си с опакото на ръката си.
Ерика побърза на свой ред да изтрие вкуса на милувките му от своите устни и едва тогава процеди с унищожителен блясък в очите:
— Жалко.
— Предупреждавам те, момиче, ако…
— Не се тревожи — пресече го Ерика. — Грешката не е моя. И ако още веднъж се опиташ да ме целунеш насила, ще се увериш колко остри са зъбите ми.
Селиг пребледня като платно, вбесен и обиден.
— Можеш да бъдеш напълно спокойна — няма да има следващ път. По-скоро ще целуна някоя свиня по задника.
Сега лицето на девойката придоби същия цвят като неговото.
— Думите ти съвсем точно изразиха и моите чувства.
Той отметна гневно завивките. Но този път Ерика бе толкова обидена, че реши да не отстъпва. Опря ръце на кръста си и решително вирна брадичка. Той набързо намъкна ризата си и я обсипа с проклятия, но този път тя не се сви уплашено в ъгъла си.