Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— Хубаво ми разказвате — подхвана Луи XVI, който видимо се забавляваше от това изброяване на прадедите на Мирабо, — хубаво ми разказвате, скъпи докторе, как маркиз Жан Антоан е бил убит, но не ми разказвате как е умрял.
— Той е умрял в донжона на Мирабо, грубо убежище, разположено върху една стръмна скала, заграждаща планински проход, непрестанно шибано от северния вятър. Той е умрял с онази властна и груба кора, която се образува по кожата на рода Рикети едновременно с остаряването им, възпитавайки децата си в дух на респект и подчинение, като ги държал на такова разстояние, че най-големият от синовете му казвал: „Не съм имал честта да докосна нито с ръка, нито с устни плътта на този достоен човек.“ Този най-голям син, сир, е бил бащата на днешния Мирабо, дива птица, чието гнездо е направено между четири кули, който, както сам казва, никога не си пожелавал да се оверсайчи, този, когото несъмнено Ваше Величество не познава и не признава правотата му.
— Напротив, господине — каза кралят, — признавам я и още как — той е един от началниците на икономическото училище. Той има своя дял в революцията, давайки знак за обществените реформи и популяризирайки много грешки и няколко истини и е толкова по-виновен, защото предвиждаше ситуацията, той, който каза: „Днес няма женска утроба, която да не носи в себе си някой Артевелд85 или някой Мазаниело86.“ Той не се лъжеше и коремът на собствената му жена донесе нещо още по-лошо от всичко това.
— Сир, у Мирабо има нещо, което се намира в противоречие с Ваше Величество или което всява страх у него и, позволете ми да го кажа, причината за това са личният и кралският деспотизъм.
— Кралският деспотизъм! — извика Луи XVI.
— Няма съмнение, сир! Без краля бащата не може нищо. Защото, в края на краищата, какво толкова голямо престъпление е извършил потомъкът на този велик род, та едва четиринайсетгодишен е изпратен в изправително училище, където го записват, за да бъде унизен, при това не под собственото му име Дьо Рикети дьо Мирабо, а под името Бюфиер? Какво е направил, та когато става на осемнайсет години баща му издейства заповед за арестуване и го затваря на остров Ре? Какво е направил, та на двайсет години той да го изпрати в редовете на един дисциплиниран батальон, за да се сражава в Корсика със следното предсказание: „Той ще отплува на 16 април в открито море, което само се вълнува. Бог желае той да не гребе и един ден!“ Какво е направил, та само една година след сватбата му, баща му го изпраща в изгнание в Маноск! Какво е направил, та след шест месеца изгнание в Маноск, баща му кара да го преместят във Форт Жур? И най-накрая какво е направил, за да бъде арестуван след бягството си в Амстердам и да бъде затворен в донжона на Венсен, където цялото пространство, което му дават бащиното милосърдие, обединено с кралското — на него, който се задушава сред широкия свят, — са десет квадратни стъпки, където пет години се вълнува неговата младост, реве неговата страст, но и където в същото време расте разумът му и укрепва сърцето му?… Аз ще кажа на Ваше Величество какво е направил той. Той запленил своя професор Поасон с лекотата, с която учел всичко и разбирал всичко. Той буквално изял икономическата наука. Веднъж заел се с военна кариера, имал желание да я продължи. Той направил, след като рентата му била намалена на шест хиляди ливри, заедно с гена си и детето си, дългове до трийсетина хиляди франка. Прекъснал своето заточение в Маноск, за да се върне и напердаши с тояга един безочлив благородник, който бил обидил сестра му. И накрая — в това е най-голямото му престъпление, сир — отстъпвайки пред съблазните на една млада и хубава жена, отвлякъл тази жена от един стар, грохнал, мрачен и ревнив съпруг.
85
Артевелд — правилно Атревелде, Якоб (1290 — 1345) — богат търговец-сукнар от Гент, предводител на избухналото през 1338 г. въстание срещу фландърския граф — бел.ред.
86
Съкратено от Томазо Аниело (1620 — 1647) — италиански рибар, вожд на антифеодалното въстание от юли 1647 г. в Неапол, насочено най-вече против испанското господство — бел.прев.