Нещо прекрасно

Беше нощ, когато се съвзе и видя мрачното лице на Джордж Морган, друг пленник от „Ланкастър“, когото не бе виждал от три месеца, когато ги отведоха.

— Къде съм? — попита прегракнало той и облиза напуканите си устни.

— В ада — отчаяно отвърна американецът. — За да съм поточен — във френска тъмница.

Джордан понечи да вдигне ръка и откри, че е прикован с тежки окови. Проследи с поглед веригата и видя, че е закрепена на стената с огромни масивни халки. Объркано се взря в тях, докато се опитваше да разбере защо той е окован, а Джордж Морган не е.

Съкилийникът му бързо схвана какво тревожи благородника и попита:

— Не си ли спомняш? Веригите са за награда. Задето цапардоса един тъмничар и му счупи носа. Освен това за малко да прережеш гърлото му със собствения му нож, когато те докараха тук.

Джордан затвори очи, но не успя да си спомни да се е бил с някого.

— Само с това ли ме наградиха?

— Не. Имаш счупени ребра, лицето ти е неузнаваемо, а гърбът ти прилича на кайма.

— Очарователно. Има ли някаква причина, поради която ме оставиха жив и ме пребиха?

Джордж се засмя, когато чу студения невъзмутим тон на херцога.

— Дявол го взел! Вие британците не мигвате с око дори, каквото и да стане, нали? Студени и хладнокръвни, както всички говорят за вас.

Джордж взе металното канче и го напълни с вода от кофата. Опита се да излее мръсотията, събрала се най-отгоре, после допря канчето до кървящите устни на Джордан.

Хоук преглътна, после изплюе отвращение.

Пренебрегвайки реакцията му, американецът отново притисна канчето до устните му.

— Знам, че не ухае на любимата ти мадейра и че чашата е мръсна, и не е кристална, но ако не пиеш вода, ще лишиш надзирателите от удоволствието да те убият собственоръчно и тогава ще се заемат с мен.

Джордан се намръщи, но осъзна, че Морган се шегува. Отпи няколко глътки от отвратителната миризлива вода.

— Така е по-добре. Ти май харесваш да те наказват. — Американецът продължаваше да говори весело, но загрижено превързваше гърдите на Джордан с парчета плат, които късаше от ризата си. — Можеше да си спестиш побоя. Майка ти не те ли научи, че е лошо да се биеш с въоръжени мъже, които явно те мразят?

— Какво правиш?

— Правя ти стегната превръзка. Не те убиха, защото те държат за резерва. Ако британците заловят някой от техните, французите ще направят размяна. Ама ти не играеш по нравилата и очевидно не искаш да останеш жив.

— Как изглеждам? — попита Джордан без особен интерес.

— Бих казал, че двете ти момичета нямаше да те харесат особено.