Съдби, по-лоши от смъртта

Днес вече не е никакво удоволствие да трепеш врага, просто защото народите на света знаят всичко един за друг. Тръпката е изчезнала дотолкова, че ако трябва да водим война със Съветския съюз, всеки обикновен гражданин на тази страна би изпитал дълбок ужас при мисълта, че техните ракети ще изпепелят всичко живо в Ню Йорк, Чикаго или Сан Франциско. Същото се отнася и за нас — обикновените граждани на Съединените щати, всеки от които би изпитал дълбок ужас при мисълта, че ще убием цялото население на Москва, Ленинград или Киев.

Или населението на Нагазаки, Япония…

Често чуваме предупреждения от сорта, че ако хората не се променят, поредната световна война е неизбежна. Тази сутрин имам добра новина за вас: хората се промениха.

Вече не сме толкова невежи и кръвожадни.

Снощи сънувах нашите наследници след хиляда години, тоест — цялото човечество. Ако се репродуцираме точно, както е станало с император Шарлеман, след хиляди години всеки от нас ще има много роднини. Всеки от присъстващите в тази катедрала с капчица бяла кръв в жилите си е наследник на Шарлеман.

Ако след хиляда години на Земята все още има човешки същества, всяко едно от тях ще произлиза от нас или от онези от нас, които желаят да оставят наследници.

Наследниците ни в онзи сън бяха безчет. Някои богати, други бедни; някои приятни, други — неуязвими за страдание.

Зададох им въпроса как, въпреки всичко, човечеството е успяло да оцелее за още едно хилядолетие. А те отвърнаха: много просто — ние и нашите наследници предпочетохме живота пред смъртта. На всяка цена, дори и с цената на безчестието. Те успели да понесат обидите, униженията и разочарованията на живота, без да прибягват нито до убийство, нито до самоубийство. Като едновременно с това също са нанасяли обиди, причинявали са унижения и разочарования…