За Япония — като за Япония

Всички тия мили спомени ми минаха набързо през ума, докато гледах едрия японец с огромен букет как се кланяше на вратата, след като беше позвънил точно в 8 часа вечерта. И точно една седмица, след като беше връчена поканата.

Елегантен, то се знае, усмихнат чак до омачканите от спорта уши, традиционен: бяла риза, синьо сако, черен панталон, черни лъскави обувки…

Влезе, седна, усмихна се…

Гледам го и имам чувството, че цял живот е чакал тази вечер, че нищо по-хубаво досега не му се е случвало от това госте. Как да не ти додражее, че си го поканил.

Домакинята — интелигентна и умна българка, също изпада в плен на хубавото настроение. Тя не ходи из къщата, тя просто тича и пълни масата, приготвила е богата вечеря и плочи с много танга. Но преди Хага сан да тръкне чорап в стъпката на тангото, има време. Той е един от най-младите японски професори, доктор на медицинските науки. Като разказвах после, че го познавам и че е професор доктор, нашите българи и в Япония не ми вярваха. — Толкова млад — ми казваха те, — не може да бъде и професор, и доктор…

Не зная защо си мислеха така, вероятно японската система за хабилитация си има своите вътрешни ограничения които Хага сан успешно беше прескочил. Фактът си беше факт: Хага сан бе и едното, и другото, че даже вече си имаше своя частна клиника на 150 километра от Токио, в японското университетско градче.

Висок и много едър по всички човешки стандарти беше Хага сан. Лично аз мога да се нанеса два пъти на гърба му и място за едно дете ще остане. Главата му е бая отгоре над моята, като седне в таксито Хага сан, таксито се сляга накъм неговата страна. На стол като седне, преди това проверява стола да не е повреден, в метрото като мезе, де що има поглед — и женски, и мъжки, обира ги… От играта на джудо, от битките по световните тепихи ушите му са ошмулени като на борец, свили се, смалили се, но Хага сан чува всичко, което е за чуване. Докато е бил спортист, Хага сан е обиколил доста свят. Сега — като професор по медицина в една тъй модерна област — продължава да го обикаля. Че кой ще ти откаже да чуе и види опита на един лекар, който връща на работното им място толкова отписани хора. Инсултите и инфарктите не си поплюват — нито в Япония, нито къде да е по света. Даже и в моето балканджийско село Видима — да се чудиш и маеш — през къща вече има ударен човек. Млади хора, средни хора, възрастни, пребелели от застоя и сенките на това яко някога балканджийско гнездо. Ха де, нали не сме Америка, нали не сме Япония — толкова работим и да се притесняваме. Точно защото не сме Япония или Америка пръскаме нашите градини с отрови, които те отдавна са изхвърлили. Та като тъй, Хага сан не е само на мода, той е от малкото хора на земята, който е станал два пъти светило. Преди — като световен шампион, сега — като световен лекар. Навсякъде, го кажи, е ходил Хага сан, ала не е идвал в България и, колкото и да е чудно — и в Съветския съюз. И в двете страни много му се ходи. Хага сан е чист японец. Ала не от фанатиците. Разбиранията си ги отстоява с много обяснения и настойчивост, но никога натрапчиво и с юмрук на масата. И попийва, и се напива, но доста по-трудно от обикновения японец. Неговите сто и двадесет килограма не можеш ги подчерви с петдесетина или сто грама саке. Нито с петдесет грама уиски. Виж — със сто, сто и петдесет можеш, но това не значи, че Хага сан е пиян. Това ще стане накъм четвъртото уиски, когато ще положи глава на масата, където сме седнали, и ще придремне…