Град от кости

Караваната беше ръждясала. Под тентата пред вратата й имаше маса за пикник и скара. От единия кол на тентата до съседната каравана беше опънато въже за пране.

Вратата и прозорците бяха затворени. Единственото място за паркиране беше празно. Едгар подмина караваната, без да увеличава скоростта от десетина километра в час.

— Май няма никой.

— Да видим какво става на игрището — каза Бош. — Ако е там, можеш да си вземеш една кофа топки да поудряш.

— Никога не пропускам шанса да се упражня.

На игрището имаше само няколко души, но по броя на разпръснатите топки човек можеше да си помисли, че графикът за сутринта е претоварен. Топки покриваха всичките триста метра на терена, чак до стената, от другата страна на която се намираха къщите на колела. Игрището беше оградено с високо опънати мрежи, предназначени да предпазват водачите по магистралата от случайни попадения. Малко тракторче за събиране на топки се придвижваше бавно в отсрещния край.

Докато Бош разглеждаше панорамата, Едгар се появи с кофа, наполовина пълна с топки, и екипа си за голф, взет от багажника на колата.

— Предполагам, че това е той — каза Едгар.

— Аха.

Бош седна на пейка и загледа как партньорът му се приготвя да тренира върху малък квадрат изкуствена трева. Едгар беше свалил сакото и вратовръзката си и изглеждаше съвсем на място тук. Малко по-нататък се упражняваха двама мъже с панталони и закопчани догоре ризи — явно използваха обедната си почивка за малко раздвижване извън офиса.

Едгар се поразкърши и направи няколко пробни замаха преди да започне с топките. Първите няколко удара го накараха да изругае от раздразнение, но постепенно влезе във форма и на лицето му се изписа доволство.

Гледката развеселяваше Бош. Никога не беше играл голф, нито пък разбираше притегателността му. От друга страна, почти всички детективи от участъка бяха заклети играчи и не пропускаха надпревара от веригата състезания за полицаи в щата.

— Опитай се да го уцелиш — каза Бош на партньора си, след като реши, че е разгрял достатъчно.

— Хари, знам, че не играеш, но мисля, че и на теб ти е известно — в голфа няма подвижни цели.

— Ами как тогава пенсионираните президенти непрекъснато удрят разни хора?

— За тях е разрешено.

— Хайде де, сам казваш, че всички се опитват да ударят човека в тракторчето. Опитай и ти.

— Всички освен сериозните играчи. — Но той все пак зае позиция за обстрел в момента, когато машината се готвеше да направи обратен завой и да почисти следващия сектор. Ако се съдеше по маркировката, се намираше на около сто и четиридесет метра.

Първият опит нямаше нищо общо с целта.

— Хари, стига вече. Това са детинщини.

— Хайде-хайде. Още един удар.