Примката на совата
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Примката на совата». Краткое содержание книги:
Бош е едновременно полицаят, който извършва ареста, и основният свидетел в процес, който е вдигнал градуса на холивудските медии.
Междувременно бившият агент от ФБР и колега на Бош Тери Маккейлъб е извикан на помощ от полицейското управление в Лос Анджелис. Тери е специалист по особено тежки престъпления. Неговият случай се преплита с разследването на Бош, което поражда тежък конфликт между двамата мъже.
Албърт Сейд се изправи иззад бюрото и Бош му подаде ръка.
— Здрасти, Нъф, как я караш?
— Великолепно, приятелю. — Сейд посочи телевизора. — Гледах днес как се представи. Браво.
Той учтиво изръкопляска. Бош небрежно махна с ръка и отново погледна часовника си.
— Благодаря. Всичко ли е наред тук?
— Да, така мисля. Марджъри ще я накара да ме почака в заседателната зала. Ти можеш да слушаш оттук.
— Задължен съм ти, Нъф. Обади се, ако мога някак да върна жеста.
— Можеш да се включиш в следващия ми филм. Имаш страхотно екранно присъствие, приятелю. Днес гледах всичко от край до край. Имам и запис, ако искаш да се видиш.
— Не, благодаря. Пък и не вярвам да имаме време. Какво правиш напоследък?
— О, нали знаеш, чакам да светне зелено. Надявам се всеки момент да започне един мой проект с финансиране от чужбина. За полицай, който попада в затвора и след като е лишен от значката и самоуважението си, преживява такава травма, че получава амнезия. Попада, значи, зад решетките, а не си спомня кого точно е вкарал там. Води непрестанна борба за оцеляване. Един затворник се сприятелява с него, а се оказва, че е сериен убиец, когото собственоръчно е заловил. Страхотен трилър, Хари. Как ти се струва? В момента Стивън Сегал чете сценария.
Рошавите черни вежди на Сейд бяха отскочили нагоре до средата на челото му. Явно наистина се вълнуваше от предстоящия филм.
— Не знам, Нъф — каза Бош. — Мисля, че вече е правено.
— Всичко вече е правено. Но как ти се струва?
Звънецът спаси Бош от отговора. В тишината след въпроса на Сейд двамата чуха как секретарката разговаря с някого в съседната стая. После уредбата върху бюрото на Сейд записука и секретарката каза:
— Мис Кроу е тук. Ще чака в заседателната зала.
Бош кимна на Сейд и прошепна:
— Благодаря, Нъф. Оттук нататък поемам нещата.
— Сигурен ли си?
— Ако ми трябва помощ, ще те повикам.
Той прекрачи към вратата на кабинета, но после се върна до бюрото и протегна ръка.
— Може би ще се наложи да тръгна веднага. Затова довиждане. Успех с новия проект. Прилича ми на кандидат за награда.
Стиснаха си ръцете.
— Добре де, ще видим — каза Сейд.
Бош напусна кабинета, прекоси малкия коридор и влезе в заседателната зала. По средата имаше квадратна стъклена маса със столове от двете страни. Анабел Кроу седеше срещу вратата. Когато Бош влезе, тя разглеждаше своя черно-бяла снимка. Вдигна лице с широка усмивка, разкриваща съвършени зъби. Усмивката изтрая още секунда, сетне помръкна светкавично.
— Какво… какво правиш тук?
— Здравей, Анабел, как си?
— Това е прослушване… не можеш просто така…
— Права си, това е прослушване. За ролята на свидетелка в процес за убийство.
Жената вирна глава и се изправи. Някакво резюме падна на пода.
— Не можеш просто така… всъщност какво става тук?
— Знаеш какво става. Ти напусна, без да оставиш адрес. Родителите ти не поискаха да помогнат. Твоят агент също. Единственият начин да се добера до теб беше това прослушване. А сега сядай да си поговорим къде беше и защо бягаш от процеса.
— Значи няма да има роля?
Бош едва не се разсмя. Още не беше схванала.
— Не, няма да има роля.
— И няма да правят римейк на „Китайският квартал“?
Този път той се разсмя, но веднага стана отново сериозен.
— Някой ден ще се доберат и до него, но ти си твърде млада за ролята, а аз не съм Джейк Гитс. Седни, ако обичаш.
Бош придърпа свободния стол. Но тя не седна. Изглеждаше много разстроена. Беше млада жена с красиво лице, което често й осигуряваше каквото поиска. Но не и този път.
— Седни, казах — повтори по-строго Бош. — Трябва да разбереш нещо, госпожице Кроу. Ти наруши закона, когато не се подчини на съдебна призовка за днешното заседание. Това означава, че ако поискам, мога да те арестувам и да си поговорим в участъка. Другият вариант е, че просто сме се събрали тук да поговорим културно в приятна обстановка. Избирай сама, Анабел.
Тя се свлече на стола. Устните й бяха обтегнати, изтънели. Грижливо положеното червило вече почваше да съхне и избледнява. Преди да започне, Бош я огледа втренчено.
— Кой се добра до теб, Анабел?
Тя рязко вдигна очи към него.
— Виж какво, беше ме страх, разбра ли? И още се страхувам. Дейвид Стори е много влиятелен. Зад гърба му стоят страшни хора.
Бош се приведе над масата.
— Искаш да кажеш, че той те е заплашил? Или онези хора?
— Нищо подобно не искам да кажа. Не им трябва да ме заплашват. Познавам картинката.