Фатален срок
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Фатален срок». Краткое содержание книги:
Книгата ни превежда отвъд границата между отиващия си XX и настъпващия XXI век, за да ни разкриe забележителните и все още неподозирани от мнозина възможности на новите технологии, на свръхскоростната информация и на „машините на времето“. Майкъл Крайтън отново се обръща към историята и отново поставя проблема за огромната отговорност на онзи, който съсредоточава в ръцете си небивала власт над човека и света, за неговия закономерен крах, ако не я притежава. Научно-техническата революция има няколко измерения, посочва писателят и едно от тях е това на морала. Без него нейните постижения са по-скоро заплаха, отколкото благо за човечеството.
Стърн имаше чувството, че вижда всичко това насън. Да повръщам в замъка, помисли си той.
— Вижте какво, ъъъ…
— И накрая универсален джобен инструмент, съдържащ между другото нож и шперц.
Инструментът приличаше на швейцарско джобно ножче, направено изцяло от стомана. Гордън върна всичко в кесията.
— Тия неща вероятно няма да ви потрябват, но все пак е добре да ги имате. А сега да ви облечем.
Стърн не можеше да се освободи от мъчителното чувство на безпокойство. Една добродушна старица стана иззад шевната машина и им подаде дрехите: първо бели ленени гащета почти като съвременните боксерки, но без ластик, после кожен колан, след това черен вълнен клин.
— Какво е това? — попита Стърн. — Чорапогащи?
— Просто панталони от онова време, скъпи.
Панталоните също нямаха ластик.
— Как се закрепват?
— Затягаш ги с пояса под жакета си. Или ги връзваш за шнурчетата на жакета.
— Шнурчета?
— Точно така, скъпи. На жакета.
Стърн се озърна към другите. Те спокойно поемаха дрехите една по една и ги трупаха на купчинки. Сякаш знаеха кое за какво служи; изглеждаха безразлични, като че стояха в магазин за конфекция. Но Стърн бе объркан, готов да изпадне в паника. След малко получи бяла платнена риза, която му стигаше до средата на бедрото, и по-широка плъстена риза, наречена жакет. Накрая се появи кинжал в ножница на стоманена верижка. Той изгледа оръжието накриво.
— Всички ги носят. Ако не за друго, ще ти трябва поне при храненето.
Той разсеяно пусна кинжала върху камарата и се разрови из дрехите, търсейки шнурчетата.
— Тези дрехи би трябвало да са неутрални — каза Гордън, нито много скъпи, нито прекалено евтини. Искаме да напомнят облеклото на скромен търговец, дворцов паж или обеднял благородник.
Стърн получи и обувки, напомнящи кожени чехли е вирнати нагоре заострени върхове. Като обувки на шут, мрачно помисли той.
Старицата се усмихна.
— Не бой се, имат пневматични ходила, също като маратонките.
— Защо всичко е мръсно? — навъси се Стърн, оглеждайки жакета.
— Е, не би желал да биеш на очи, нали?
Преоблякоха се в съблекалнята. Стърн огледа другите мъже.
— И как точно да се…
— Искаш да знаеш как се обличат хората през четиринайсети век? — попита Марек. — Много лесно.
Марек бе смъкнал всички дрехи и преспокойно се разхождаше гол. По тялото му се издуваха огромни мускули. Разтревожен и притеснен, Стърн бавно събу панталоните си.
— Първо — каза Марек — обуй долните гащи. Те са от много фин лен. По онова време са имали хубаво платно. За да ги закрепиш, стегни ремъка около кръста си и навий два пъти горния край на гащите. Разбра ли?
— Значи коланът се носи под дрехите?
— Точно така. За да държи долните гащи; След това обуваш панталона. — Марек се зае да нахлузва черния вълнен клин. Отдолу крачолите бяха затворени, като на бебешки ритайки. — В горния край има шнурчета, виждаш ли?
— Стои ми като торба — оплака се Стърн, подръпвайки плата около коленете.
— Няма нищо. Това не са празнични панталони, затова не прилепват по крака. Сега вземи платнената риза. Просто я нахлузваш през главата и оставяш краищата да провиснат. Не, не, Дейвид. Прорезът трябва да е отпред.
Стърн измъкна ръце и неловко превъртя ризата.
— И накрая — каза Марек, взимайки плъстената горна риза обличаш жакета. Комбинира свойствата на сако и яке. Носи се и навън, и на закрито. Сваляш го само ако е много горещо. Виждаш ли илиците? Пришити са отвътре, под плата. Сега завържи за тях шнурчетата на панталона.
Марек се справи с това за броени секунди, сякаш го бе вършил цял живот. Стърн забеляза със задоволство, че на Крис му трябваше много повече време. Самият той мъчително се кривеше насам-натам, за да завърже шнурчетата отзад.
— И според теб това е лесно? — изпъшка той.
— Просто напоследък не си поглеждал внимателно дрехите си — отвърна Марек. — В съвременния западен свят всекидневното облекло съдържа от девет до дванайсет елемента. Тук са само шест.
Стърн надяна жакета и го придърпа покрай кръста надолу към бедрата. При това долната риза се усука, тъй че трябваше Марек да оправи нещата и да затегне панталона по-здраво. Накрая Марек пристегна хлабаво верижката на кинжала около кръста му и се отдръпна да го огледа.
— Готово — кимна той. — Как се чувстваш?
Стърн смутено разкърши рамене.