![Царството на Хаоса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/7/3/0/carstvoto-na-haosa-bg-download.jpg)
Царството на Хаоса [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Серия: The Chronicles of Amber #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Царството на Хаоса [bg]». Краткое содержание книги:
В семейството обаче има предател. Отново принц Коруин е този, който трябва да се справи с него и да се пребори с разрухата…
Файона, ти си се изменила най-много. Трябва да заменя старите си чувства с нови, принцесо, защото сега за първи път станахме приятели. Приеми обичта ми, магьоснице. Ти я заслужаваш.
Жерар, мой мудни, верен братко, може би не всички сме се променили. Ти оставаш непоклатим като скала и се придържаш към собствените си убеждения. Дано вече да не те подвеждат така лесно. И никога да не ми се наложи пак да се бия с теб. Върви си при своите кораби в морето и дишай чистия, солен въздух.
Джулиан, Джулиан, Джулиан… Да не би всъщност никога да не съм те познавал? Не. Сигурно зелената магия на Ардън е смекчила твоята суета по време на дългото ми отсъствие и те е дарила с рицарска гордост и нещо, което съм склонен да нарека усещане за справедливост — качество, определено отличаващо се от милосърдието, но важна добавка към твоите достойнства, които нямам намерение да омаловажавам.
И Бенедикт, боговете са ми свидетели, че ти ставаш все по-мъдър, докато времето прогаря пътя си към ентропията, ала въпреки всичко продължаваш да пренебрегваш отделния човек като личност. Може би сега, след края на тази битка, ще те видя най-после да се усмихваш. Почивай си, воине.
Флора… казват, че благотворителността започва у дома. Сега не ми се виждаш по-лоша, отколкото те помня отпреди. Зная, че е сантименталност да ви претеглям така всичките, да подреждам качествата ви на везните и да ви оценявам. Между нас вече няма вражди и това би трябвало да е достатъчно.
А мъжът, облечен в черно и сребърно, със сребърната роза на ревера? Той би искал да мисли, че е научил нещо за доверието, че е измил очите си в чистия му извор, че е лъснал някой и друг идеал. Няма значение. Може още да е само един нахалник с остър език, умел най-вече в маловажното изкуство на оцеляването, сляп, както едно време в тъмницата, за по-фините нюанси на иронията. Няма значение, нека да е така, нека да е такъв. Аз сигурно никога няма да съм доволен от него.
Кармен, voulez-vous venir avec moi? Не? Тогава сбогом и на теб, принцесо на Хаоса. Можеше да бъде забавно.
Небето отново се завъртя и кой би могъл да каже какви дела ще озари разноцветната му светлина? Пасиансът беше нареден и изигран. Бяхме девет принца, сега сме седем и единият е крал. И все пак Мерлин и Мартин са с нас, нови играчи в една непрекъсваща игра.
Силата ми се възвръща, докато се взирам в пепелищата и разсъждавам над пътя, който съм изминал. Пътят напред също ме вълнува. Върнах си зрението, паметта, семейството. А Коруин винаги ще си бъде Коруин, дори в деня на Страшния съд.
Мерлин вече се размърдва, което е хубаво. Време е да тръгваме. Има много неща за вършене.
Последното, което направи Рандъм, след като победи бурята, беше да дойде при мен и като почерпи сила от Рубина, се свърза с Жерар посредством Фигурата му. Картите пак излъчват хлад и Сенките са си Сенки. Амбър си е на мястото. От заминаването ни са изминали години и сигурно отново ще минат години, докато се върна там. Останалите може вече да са се прехвърлили у дома, както направи Рандъм, за да се заеме със задълженията си. Но сега аз трябва да посетя Царството на хаоса, защото обещах, че ще го направя, а не е изключено и да съм необходим там.
С Мерлин се стягаме за път и скоро той ще извика един от ефирните мостове.
Когато приключим с всичко тук и след като Мерлин мине през Лабиринта и отиде да предявява своите права над света, аз ще предприема едно лично пътуване. Ще отида до мястото, където посадих клона от стария Иг и ще посетя дървото, в което се е превърнал. Трябва да видя какво е излязло от Лабиринта, създаден под гукането на гълъбите от Шан-з-Елизе. Ако той ме отведе към друга вселена, както сега съм убеден, че ще стане, длъжен съм да отида там и да видя как съм се справил.
Ефирният път се носи пред нас и стига до Царството на хаоса в далечината. Време е. Яхваме конете и потегляме.
Яздим през мрака по път, подобен на тензух. Вражеска цитадела, покорена страна, капан, домът на прадедите ми… Ще видим. Над зъбчатите стени слабо проблясват светлинки. Възможно е дори да стигнем навреме за едно погребение. Изправям гръб и разхлабвам меча си. Не след дълго ще бъдем там.
Сбогом и здравей, както винаги.