Енциклопедия на шпионажа

Шаи е разформирована 6 седмици след създаването на Израел като самостоятелна еврейска държава на 14 май 1948 г. Беери създава и поема ръководството на Аман, което е наследник на Шаи. На 30 юни той поема директорския пост и веднага обвинява капитан Меир Тубиански, израелски офицер от армията, в измяна, осъжда го с т.нар. от него самия военен съд на бойното поле и нарежда на армейски стрелкови взвод да го екзекутира незабавно. Доказателствата срещу Тубиански са изцяло косвени и години по-късно той е обявен за невинен посмъртно.

Същия ден оперативни работници на Беери измъчват арабския адютант на кмета на Хайфа. Според книгата „Всеки шпионин — принц“ („Every Spy a Prince“, 1990) — достоверна история на израелското разузнаване, хората на Беери „го биеха, плискаха вода в лицето му, извадиха му зъбите, изгориха ходилата му и му инжектираха наркотици“, преди да го освободят, тъй като нямаха никакви доказателства срещу него. (През 1964 г. правителството разкрива мъченията от 1948 г. и изплаща компенсация на арабина.)

Няколко седмици след тези инциденти хората на Беери отвличат ДВОЕН АГЕНТ, за когото се предполага, че работи за арабите, но е вербуван от израелците по подозрение, че е ТРОЕН АГЕНТ (той наистина работи за арабите). Агентът е разстрелян по бързата процедура. Министър-председателят Давид Бен Гурион, който е и министър на отбраната, след като научава за разстрела, нарежда да се извърши разследване, което разкрива и описания случай с мъченията на арабина адютант. През декември 1948 г. военен съд обявява Беери за виновен в предумишлено убийство. Освободен е от поста ръководител на Аман и е понижен в звание редник. На 19 юли 1949 г. Беери отново е арестуван и обвинен в убийството на Тубиански. Съден е и е признат за виновен през ноември 1949 г. Присъдата му е да излежи символично един ден в затвора „тъй като трябва да се вземе под внимание… лоялността… към Израел“.