Много съм ти задължен, Джийвс
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бабалев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Много съм ти задължен, Джийвс». Краткое содержание книги:
— Нуждаете се от претекст, сър?
— По-добре е да имам някакъв. Леля Далия е в деликатно положение и ще се огорчи, ако я напусна сега, особено ако нямам важна причина. Не мога да я разочаровам.
— Тези чувства говорят добре за вас, сър.
— Благодаря ти, Джийвс. Можеш ли да измислиш нещо?
— Извикали са ви да участвате в жури, сър.
— Не известяват ли малко от по-рано за такива случаи?
— Да, сър, но когато пощата, съдържаща писмото от организаторите, пристигна, аз забравих да ви го дам и ето че го нося чак сега. За щастие не е твърде късно. Възнамерявате ли да тръгнете незабавно?
— На момента. Ще взема колата на Джинджър.
— Ще изпуснете дебата, сър.
— Кое?
— Дебатът между господин Уиншип и неговия опонент. Ще се състои утре вечер.
— В колко часа?
— Обявен е за седем без четвърт.
— И колко ще продължи?
— Може би час.
— Тогава ще се върна към седем и половина. Най-важното нещо в живота, Джийвс, ако искаме да сме щастливи и да преуспяваме, е да пропускаме колкото е възможно повече политически дебати. Не би ли желал да дойдеш с мен?
— Не, благодаря, сър. Изключително любопитен съм да чуя речта на господин Уиншип.
— Сигурно ще казва само „Ъ-ъ-ъ“ — отвърнах твърде остроумно.
Глава 16
Със сломено сърце, лошо настроение и тъмни кръгове под очите повече от всякога, тръгнах по обратния път на следващия ден на свечеряване. Спомням си, веднъж Джийвс ми беше говорил нещо за тежкото и уморително бреме на непознаваемия свят… Не са негови думите, както разбрах, а на някой си Уърдсуърт… Ако съм запомнил името правилно… Тогава ми се стори много точно като описание на потискащото чувство, което изпитваш, когато супникът след миг ще се излее върху теб, а спасение няма отникъде. Това тежко и уморително бреме бях почувствал още доста отдавна, по времето, когато братовчедите ми Юстис и Клод, без да ме уведомят, бяха вкарали двайсет и три котки в стаята ми. Днес, в този час и в този момент го изпитвах отново и то много осезателно.
А сега погледнете фактите. Бях отишъл в Лондон, за да се преборя със следните проблеми:
А/ Как да направя така, че да не се оженя за Маделин Басет?
Б/ Как да върна купичката на Л. П. Рънкъл преди да е дошъл полицаят, за да ме хване за врата?
В/ Как прародителката да измъкне пари от Рънкъл?
Г/ Как Джинджър да се ожени за Магнолия Гленденън при положение, че е сгоден за Флорънс?
Но колкото и да мислих, и с четирите бях в начално положение. Цяла нощ и цял ден им отделих каймака на Устъровата мисъл, но със същия успех, с който старата родственица решаваше кръстословицата в „Обзървър“.
Вече към края на пътуването, пристигайки в имението, насочих колата към алеята за автомобили. Някъде по средата на пътя имаше един доста коварен завой и тъкмо намалих, за да го взема мирно и тихо, когато някакъв силует се появи пред мен, един глас извика: „Хей!“ и видях, че това е Джинджър.
Изглеждаше ми ядосан от нещо. Имаше нотка на упрек в това негово „Хей!“, а когато приближих съвсем и той напъха туловището си през прозореца, вече имах ясното усещане, че е ядосан.
Встъпителните му думи потвърдиха това:
— Бърти, ти мръсна гадино, къде беше през цялото това време? Когато ти дадох колата, не очаквах, че ще се върнеш в два часа през нощта.
— Сега е само седем и половина.
Той изглеждаше удивен.
— Така ли? Мислех, че е по-късно. Толкова много неща се случиха.
— Какво се е случило?
— Нямам време да ти разправям сега. Бързам.
Точно в този момент забелязах нещо във външния му вид, което бях пропуснал. Дреболия, но аз съм много наблюдателен.
— Имаш яйце по косата — казах аз.
— Разбира се, че имам яйце по косата — думите му изразяваха нетърпение. — Какво очакваш да имам по косата, „Шанел“ пет ли?
— Някой те е захвърлил с яйце?
— Всеки захвърляше с яйца всекиго. Поправка. Някои от тях хвърляха репи и картофи.
— Искаш да кажеш, че събранието бе прекратено в пълен хаос, както се казва?
— Не вярвам изобщо в историята на Англия някое събрание да е завършвало в по-голяма бъркотия. Яйца хвърчаха от всички страни. Чак притъмня от хвърляните зеленчуци от всякакъв вид. На Сидкъп му насиниха окото. Някой го фрасна с картоф.