Смъртта на госпожа Макгинти
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #28
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Лафчиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Смъртта на госпожа Макгинти». Краткое содержание книги:
— Значи госпожа Апуърд може да е била вече мъртва, когато Дирдри Хендерсън е дошла в Лабърнъмс?
— Вероятно е било така, ако казва истината. Или казва истината, или е много потайна. Майка й не искала да дойде при нас. Какво смятате за това?
Поаро се замисли.
— Нищо особено. Естествено е всяка майка да реагира по този начин. Тя е от хората, които избягват неприятностите.
Спенс въздъхна:
— Следователно знаем, че Дирдри Хендерсън е била на мястото на престъплението. Или някой друг преди нея. Жена. Жена, която използва червило и скъп парфюм.
Детективът промърмори:
— Вие ще разследвате…
Полицейският началник го прекъсна:
— Ще разследвам! Трябва да бъдем тактични. Не искам никого да плашим. Какво е правила Ив Карпентър миналата нощ? Какво е правила Шийла Рендъл? От десет до един през нощта те просто са си седели вкъщи. Знам, че Карпентър е бил на политическо събрание.
— Ив — замислено произнесе Поаро. — Модата в имената днес бързо се променя. Сега няма да чуеш името Ева. Просто не е модерно. Но Ив е популярно име.
— Тя може да си позволи скъпи парфюми — рече Спенс, като следваше нишката на собствените си размишления и въздъхна: — Трябва да научим повече за нея. Толкова е удобно да си вдовица от войната. Можеш да се появиш, където си поискаш, да си сложиш скръбно изражение на лицето и да оплакваш някой храбър млад авиатор. Никой няма да ти задава въпроси.
Той подхвана друга тема:
— Що се отнася до чукчето за захар или каквото е там, дето сте го изпратили — мисля, че сте попаднали в целта. Това е оръжието, с което е била убита госпожа Макгинти. Докторът се съгласи, че то е много подходящо за такъв тип удар. Имало е и кръв по него. Чукчето за захар е било измито, разбира се, но те не си дават сметка, че в днешно време една микроскопична частица кръв може да даде реакция с най-новите химикали. Да, това е било човешка кръв. И тук отново откриваме връзка със семейство Уедърби и Дирдри Хендерсън. Или може би греша?
— Дирдри беше напълно убедена, че чукчето за захар е било продадено по време на Празникът на реколтата в магазина „Донеси и купи“.
— А госпожа Самърхейс също ли беше така категорична, че това чукче е купено по Коледа?
— Тя никога за нищо не може да бъде категорична — отвърна мрачно Поаро. — Тя е очарователна личност, но й липсва организираност. Но аз, който живея в Лонг Медоус, мога да ви кажа следното — там прозорците непрекъснато са отворени. Всеки, който поиска, би могъл да се промъкне, да вземе нещо и после пак да го върне на мястото му, и нито госпожа Самърхейс, нито майор Самърхейс биха забелязали липсата му. Ако един ден не го намери, тя ще си помисли, че съпругът й го е взел, за да разреже заек или да насече дърва. Той пък ще реши, че жена му реже месо с него. В тази къща никой не използва нищо по предназначение. Те просто грабват каквото им е под ръка и го оставят, където им падне. Никой нищо не помни. Ако аз трябваше да живея по този начин, бих се намирал в постоянно стресово състояние. Но на тях, изглежда, това не им прави впечатление.
Спенс въздъхна.
— Е, има и нещо положително в цялата тази история — няма да екзекутират Джеймс Бентли, докато не се изясни каква е работата. Написахме писмо до канцеларията на Министерството на вътрешните работи. Дават ни това, което искахме — време.
— Струва ми се — каза Поаро, — че трябва отново да се срещна с Бентли. Сега, когато знам малко повече.
II.
У Джеймс Бентли бе настъпила лека промяна. Беше доста поотслабнал, ръцете му бяха по-неспокойни — иначе си беше все същото тихо, отчаяно същество.
Еркюл Поаро внимателно подхвана разговора. Има нови улики. Полицията преразглежда случая. Следователно има надежда…
Но Джеймс Бентли беше загубил надежда. Той каза:
— Няма никакъв смисъл. Какво повече може да разбере полицията?
— Приятелите ви — започна Еркюл Поаро — работят усилено за вас.
— Приятелите ли? — Той сви рамене. — Аз нямам приятели.
— Не говорете така. В най-лошия случай имате двама приятели.
— Двама приятели? Бих искал да зная кои са те.
Ако се съдеше по тона му, той по-скоро изразяваше учудване, отколкото желание да узнае имената им…
— Първо, полицейският началник Спенс…
— Спенс? Спенс ли? Полицейският началник, който започна делото срещу мен? Това е направо смешно.
— Не е смешно. Имате късмет. Той е изключително умен и съвестен полицейски офицер. Иска да бъде напълно сигурен, че е заловил истинския престъпник.