Ускорение

— Знам, но…

— Тя е злата сестра, но е минало — като арабския сух таратор и моцарелата, които изядох на обяд миналата седмица.

Майката на Барбара и Деърдри, Сисили, беше наркоманка. Тя не беше казала кой е бащата и в актовете за раждане близначките бяха записани с моминското име на майка си.

Сисили бе вкарана в психиатрия, когато момичетата бяха на две години. Дадоха ги на приемни родители. Сисили почина единайсет месеца по-късно. До петгодишната им възраст сестрите бяха прехвърляни заедно от дом на дом. След това ги разделиха. На двайсет и една Барбара бе издирила сестра си, която обаче отхвърли опитите й да се сближат.

Макар да не беше такъв тежък случай като Сисили, Деърдри бе придобила вкуса на майка си към наркотиците и купоните. Сестра й, с нейния трезвен и порядъчен начин на живот, й се бе видяла скучна и задръстена.

Осем години по-късно, след като медиите отделиха огромно внимание на случая и застрахователната компания отпусна многомилионна компенсация за покриването на дългосрочните здравни разноски на Барбара, Деърдри изведнъж разви дълбока емоционална привързаност към сестра си. В качеството си на единствен кръвен роднина тя поиска съдът да я обяви за единствен попечител.

За щастие, по настояване на Хари, веднага след годежа си Били и Барбара бяха направили завещания, според които всеки от тях ставаше наследник и изпълнител на завещанието на другия.

Биографията, тактиката и неприкритата алчност на Деърдри й бяха спечелили презрението на съдията. Искът й бе отхвърлен без право за обжалване. Тя се бе опитала да накара друг съд да го възобнови. Напразно. През последните две години от нея нямаше вест.

— Но ако аз умра… — продължи Били, който не се отказваше.

— Избрал си изпълнители, които да те заместят. Ако те блъсне камион, ще те замести един от тях.

— Разбирам. И все пак…

— Ако и теб, и мен и Джордж Нгуен ни блъснат камиони — заяви Хари, — даже ако всеки един от нас го блъснат три камиона, пак има приемливи за съда кандидати да станат попечители. До назначаването им делата на тръста ще се управляват от специална фирма.

— Помислил си за всичко.

Масивните мустаци на Хари се повдигнаха в усмивка.

— От всичките ми постижения най-много се гордея с това, че никога досега не съм лишаван от адвокатски права.

— Но ако нещо стане с мен…

— Ще ме подлудиш.

— … има ли друг, освен Деърдри, който може да създаде проблеми?

— Кой например?

— Който и да е.

— Не.

— Сигурен ли си?

— Да.

— И никой не може да вземе парите на Барбара?

Хари облегна ръце на бюрото и се наведе напред.

— Какво те е прихванало?

Били сви рамене.

— Не знам. Напоследък… нещо ме гризе отвътре.

Хари помълча малко, а после каза:

— Може би е време да започнеш нов живот.