Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Все още обаче не беше Шарум Ка. Ако убиеше Амадеверам, това само щеше да разкрие плановете на Иневера и да му коства Трона на Копието.
Това ли е моята съдба, винаги да имам успех и никога достойнство? – запита се той.
* * *
– Шарум Ка е мъртъв! – извика Андрахът на събралите се воини в Шарик Хора.
Шарумите, изпълнили редовете на великия храм, изреваха в отговор и забиха с копия по щитовете си, а смисълът на звучното трополене бе да оповести възкачването на Първия воин при Еверам.
– Но ние няма да отстъпим от нощта като онези на север! – извика Андрахът, когато шумът заглъхна. – Ние сме красианци! Кръвта на самия Шар’Дама Ка! И ще се бием, докато не видим завръщането на Избавителя или не падне копието от ръцете на последния ний’шарум и пясъците не заринат Красия!
Воините изреваха при тези думи и издигнаха копия във въздуха.
– И така, аз избрах нов Шарум Ка, който да поведе алагай’шарак – каза Андрахът. – Като ний’шарум е избран за ний ка, а на стените се качва още на дванайсет, най-младият от сто години насам! Само след половин година улавя в мрежата си въздушен демон, който преди това убива съгледвача му и просва офицера му на земята. За това дело го завеждат в шатрата на Каджи, най-младият, пристъпил прага ѝ от Завръщането насам. Tолкова добре се бие през първата си нощ на алагай’шарак, че го изпращат в Шарик Хора, където се учи пет години с даматите, за да сложи първите си черни одежди като кай’шарум, най-младият от времето на самия Избавител насам!
При тези думи воините на каджи си зашептяха помежду си, напълно наясно с постиженията на Джардир. Андрахът спря за момент, за да остави вълнението да се разпростре до всеки ъгъл на залата, а после продължи:
– Преди две нощи той поведе воините си на опасна мисия, за да спаси шарах, които са били на косъм от гибелта, и уби няколко алагая с голи ръце, докато хората му още насочвали копията си!
Шептенето прерасна в жужене. В цяла Красия нямаше мъж, жена или дете, които да не бяха чули историята.
– Ахман асу Хошкамин ам’Джардир ам’Каджи, застани пред Черепния трон! – заповяда Андрахът, а воините заликуваха и забиха с копия по щитовете си, щом се появи Джардир в черните одежди на шарумите, но гологлав.
Иневера вървеше безшумно до него, а когато стигнаха Черепния трон, той се свлече на земята и бързо коленичи, докосвайки Евджаха на Андраха с челото си, след което го притисна към килима. Свещената книга бе написана с дал’шарумска кръв върху пергамент от кожата на кай’шарум и подвързана с тази на Шарум Ка. Щеше да прогори черепа му, ако изречеше лъжа, докосвайки се до нея.
– Служиш ли във всяко свое дело на Еверам? – попита Андрахът.
– Да, пресвети – закле се Джардир.
– Ще бъдеш ли Неговата силна ръка в нощта, отдавайки цялата чест на троновете на Шарик Хора?
– Да, пресвети.
– Готов ли си да хванеш поводите на алагай’шарак, докато не се завърне Шар’Дама Ка или не те сполети смъртта? – попита Андрахът.
– Да, пресвети.
– Тогава стани – каза Андрахът и вдигна високо белия тюрбан на Шарум Ка, така че всички да го виждат. – Нощта призовава своя Шарум Ка.
Джардир се изправи, а Андрахът се обърна към Иневера. Подаде ѝ тюрбана и тя го сложи на главата на Джардир.
Шарумите изреваха и затропаха с крака, но Джардир едва забеляза. Защо Андрахът сам не сложи тюрбана на главата му, както бе обичайно? Защо отдаде тази чест на Иневера?
– Стига си се радвал на славата си, а се обърни към хората – прошепна му Иневера и го откъсна от размишленията му. Джардир се сепна, но се обърна, за да се изправи срещу събралите се шаруми – близо шест хиляди копия. Неотдавна са били десет хиляди, но предишният Шарум Ка бе пропилял много животи. Джардир си обеща да не прави същото.
– Братя мои в нощта – рече Джардир, – настават славни времена за всеки шарум! Поотделно племената на Красия карат алагаите да треперят от страх, но щом се изправим заедно срещу тях, нищо не може да ни се опре!
Воините изреваха и Джардир изчака, докато утихнат.
– Ала когато погледна към вас, аз виждам разединение! – извика той. – Маджах стоят от другата страна на пътеката срещу каджи! Джама избягват канджин! Няма и едно племе, което да не вижда врагове в тази зала! Ние би трябвало да сме братя в нощта, но кой от вас е предложил съдействие на шарах, чиито редици са намалели жестоко?