Войната на вярата

Дилемата, пред която се изправя всеки вид, притежаващ способността да постигне индивидуално физическо безсмъртие, е дали да отхвърли такова физическо безсмъртие, да приспособи генетичните кодове към по-бавно нарастване броя на индивидите, да разработи културни норми, осигуряващи постоянен растеж, или да използва нови технологии, удовлетворяващи растящите нужди на хабитата…

Употребата на нови технологии за увеличаване на използваемия хабитат след достатъчно дълъг период от време ще доведе до конфликт с другите видове живи същества. Историческата практика сочи, че в такива случаи се осъществява елиминация или на нападащия, или на отбраняващия се вид, защото представлява заплаха за противниковия вид…

Може ли да бъде наречен разумен онзи вид, който отказва да приспособи чрез генетични, биологични или културни средства репродуктивната си експанзия върху хабитатите, които населява? Нима единствено оцеляването на даден вид, използващ различни технологии, може да бъде прието като доказателство за съществуване на разум? Ако една субкултура на даден вид, намираща се в конфликт с друга субкултура, демонстрира способността и волята си да ограничи своята експанзия, трябва ли да приемем субкултурата с разумно поведение за отделен вид, различен от този на субкултурата с неразумно поведение? Как е възможно разумен вид — дори нашият — да оправдава от етична гледна точка употребата на сила срещу друг вид с мотив, че другият вид живи същества след време ще прибегне до сила, за да унищожи нашия вид? Трябва ли да го правим…