Това, което искам, е всичко

Дж дава всичко от себе си

Джени беше обръснала, депилирала, оскубала, ексфолирала и овлажнила цялото си тяло, след което беше лакирала ноктите си, беше изсушила косата си и си беше сложила лек грим в златно и бежово от една таблица, която беше запазила от списание Allure. После беше обула прашките и същите кадифени панталони от деня в парка, в комбинация с черен пуловер с шпиц деколте с вплетени златисти нишки. Той изглеждаше малко смешно на закачалката, но облечен беше страхотен. Поне Джени си мислеше така.

Най-накрая тя беше сложила тюркоазната огърлица от Нейт и чифт остри черни ботуши с висок ток, с които беше трудно да се ходи, но на кого му пука? Това се случи в шест, а в оставащите два часа и половина тя запълва времето си с пакетче солети с вкус на чедър и серии на „Семейство Озбърн“. През цялото това време синият й телефон стоеше в скута й. Сега обаче беше осем и половина в новогодишната нощ, а Нейт още не се беше обадил.

Целия ден Джени бе толкова заета да приготвя тялото си и да очаква обаждането на Нейт, че не беше забелязала какво прави семейството й. Сега изключи телевизора и излезе в коридора.

Вратата на Дан беше открехната и тя я бутна. Компютърът беше изключен, а в пепелника нямаше димящи цигари.

— Дан? — повика го тя, но не получи отговор.

Джени направи учудена физиономия и се запъти към кабинета на баща си. Вратата там също беше отворена.

— Татко? — Отново никакъв отговор.

По традиция на Нова година баща им излизаше на литературно четене маратон, което продължаваше цяла нощ и изглежда вече беше тръгнал.

Джени натисна няколко бутона на мобилния си телефон и набра Нейт. Отново попадна на гласовата поща.

— Ако се опитвате да се свържете с… — започна металическият женски глас.

— Нейт — каза той със собствения си глас.

— Моля, натиснете едно и оставете съобщение, или изчакайте сигнала — продължи съобщението.

— Пак съм аз — весело изчурулика тя, като се опитваше да звучи бодро, — предполагам, че си някъде в задръстване или нещо подобно, аз май ще тръгвам за партито на Серена. Ще накарам таксито да спре у вас и ще ти звънна. Дано се видим преди полунощ! Нали? Обичам те. Чао.