Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Тя покри устата си ръка. Не можеше да повярва, че току-що го е казала.
Лукас повдигна вежди.
— Снакс със сирене, а? Като „Чийзит“? „Дорито“?
— Аха. — Хана бе забила поглед в дървения под на коша.
Лукас зашава с пръсти. Ръцете му бяха силни и добре оформени, и изглеждаха така, сякаш биха правили страхотни масажи. Внезапно й се прииска да ги докосне.
— Една моя братовчедка имаше същия… проблем — каза меко той. — Но успя да го преодолее.
— Как?
— Стана щастлива. Премести се в друг град.
Хана надникна от коша. Летяха над Чизуълд, най-богатия квартал в града. Хана винаги бе искала да живее в къща там, а от тази височина сградите изглеждаха още по-красиви, отколкото гледани от улицата. Но освен това изглеждаха твърде неестествени — повече като идеал за къща, отколкото място, в което да ти се иска да живееш.
— И аз бях щастлива — въздъхна Хана. — От години не бях правила… онова със сиренките. Но напоследък животът ми е ужасен. Разстроена съм заради Мона. Но има и още нещо. Най-вече заради него. Откакто получих първото съобщение, нещата стават все по-лоши.
— Чакай малко — Лукас се облегна назад. — Какво съобщение?
Хана замълча. Тя нямаше намерение да споменава А.
— Просто съобщения, които получавам. Някой ме тормози с разни лични неща. — Тя погледна към Лукас с надеждата, че това не го интересува — повечето момчета нямаше да му обърнат внимание. Напротив, той изглеждаше доста разтревожен.
— Това звучи много подло. — Лукас се намръщи. — Кой ги изпраща?
— Не знам. В началото си мислех, че е Алисън Дилорентис. — Тя замълча и отметна косата от лицето си. — Мислех, че тази мисъл е твърде идиотска, но в първите съобщения се споменаваха неща, които само тя знаеше.
Лукас направи отвратена физиономия.
— Тялото на Алисън бе открито преди около месец. Какво, да не би някой да се прави на нея? Това е… ненормално.
Хана махна с ръце.
— Не, започнах да ги получавам още преди да открият тялото на Али, така че още никой не знаеше, че е мъртва. — Главата започна да я боли. — Много е объркващо и… не се тревожи за това. Забрави, че съм го казала.
Лукас я погледна притеснено.
— Може би трябва да се обадиш на ченгетата.
Хана подсмръкна.
— Който и да го прави, той не нарушава никакви закони.
— Въпреки това не знаеш, с какво имаш работа — каза Лукас.
— Сигурно е някое гадно хлапе.
Лукас замълча за миг.
— Ченгетата няма ли да го приемат за тормоз от някой, когото познаваш, също като фалшивите обаждания по телефона? Това го видях в един криминален сериал.
Побиха я ледени тръпки. Тя се сети за съобщението от А. „Някой от старите ти приятелки крие нещо от теб. Нещо важно.“ Тя отново си помисли за Спенсър. Веднъж, скоро след като Али изчезна, бащата на Спенсър беше закарал четирите момичета във „Водното кралство“, воден парк, който се намираше недалеч от дома им. Докато Хана и Спенсър изкачваха стълбите към Водопада на дявола, Хана я попита дали двете с Али са сърдити за нещо.
Лицето на Спенсър придоби цвета на пурпурните й прашки.
— Защо ме питаш?
Хана се намръщи и притисна дунапренения сал към гърдите си.
— Просто съм любопитна.
Спенсър се приближи към нея. Въздухът сякаш застина и всички пляскания и крясъци сякаш изчезнаха.
— Не съм сърдита на Али. Тя ми е сърдита. Не знам защо, ясно ли е? — След което се завъртя на 180 градуса и тръгна надолу по дървените стълби, като буквално блъскаше всяко дете, покрай което минаваше.
Хана сви пръстите си. Напоследък не се беше сещала за тази случка.
Лукас си прочисти гърлото.
— Какво пише в тези съобщения? За онова нещо със сиренките ли?
Хана се загледа в таванските прозорци на Роузуудското абатство, където бе погребението на Али. Майната му, помисли си тя. Беше казала на Лукас за А. — защо да не му разкаже и останалото? Това бе като упражнението по доверие, което бяха правили на лагера в шести клас: едно момиче от нейната стая, на име Вивиан Роджърс, застана зад нея и Хана трябваше да се отпусне в ръцете й, вярвайки, че тя ще я хване, преди да падне на тревата.
— Да, сиренките — тихо каза тя. — И… ами ти сигурно си чувал повечето от останалите неща. За мен се носят доста слухове. Например за баща ми. Той се изнесе от дома преди около две години и сега живее с красивата си доведена дъщеря. Тя носи дрехи втори размер.