Професионалистите
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Професионалистите». Краткое содержание книги:
Американски гражданин е застрелян от снайперист на Бахамите. Изстрелът е почти невъзможен, наричат го куршум за милиони. Улики липсват, а местните власти не желаят да сътрудничат.
Заместник-прокурор Нанс Лоръл знае, че убийството е поръчково, и има доказателства, че заповедта идва от най-високите етажи на властта в САЩ. С риск за кариерата и живота си тя се обръща към Линкълн Райм и Амелия Сакс.
Заинтригуван от особената сложност на случая Райм приема задачата.
Скоро самият той се превръща в мишена. А някой започва систематично да премахва всички доказателства и свидетели. Разследването на Райм се превръща в смразяваща битка срещу изключително интелигентен и хладнокръвен убиец.
Също и скутери. Бяха навсякъде.
- Това ли е най-добрият маршрут? - попита той.
- Да - отговори болногледачът му и зави надясно по Ист Стрийт.
- Отнема повече време, отколкото предполагах.
Том не отговори. Кварталът ставаше по-мръсен, колкото по на юг отиваха. Повече разруха от ураганите, повече бараки, повече кози и пилета. Минаха покрай табела: „Пазете си нещата!“
„ВИНАГИ използвайте гумичка!“
Наложи се Райм да проведе няколко телефонни разговора, за да открие точно къде се намира Поатие - естествено, без да звъни на самия ефрейтор. Насау имаше Централен детективски отдел, който беше отделно от централата. Поатие намекна, че работи в ЦДО, обаче според служителката на рецепцията той бил назначен в този отдел, но не се намирал там. Не беше сигурна къде е кабинетът му.
Най-накрая се обадиха на централата и научиха, че Поатие работи в седалището на Бахамската кралска полиция на Ист Стрийт.
Когато пристигнаха, Райм огледа сградата през опръсканото стъкло на буса. Централата на полицията беше комплекс от разнородни сгради - главната постройка беше съвременна и светла на цвят, имаше формата на хоризонтално полегнал кръст. Спомагателните сгради бяха пръснати хаотично наоколо. Едната изглежда беше арест (съседната улица се казваше Призън Лейн). Околността беше смесица от тревни площи - някои окосени, други не - и паркинги, покрити с чакъл и пясък.
Работещо полицейско управление.
Слязоха от микробуса. И отново острата миризма на пушек във въздуха. А, да. Райм погледна към задния двор на близката къща и откри източника: запалена смет. Явно такива огньове имаше навсякъде.
- Погледни, Линкълн, трябва ни една от тези - каза Пуласки. Сочеше към фасадата на главната сграда.
- Какво? - сряза го Райм. - Сграда, радиоантена, брава на врата, затвор?
- Емблема.
Бахамската кралска полиция наистина имаше много впечатляваща емблема, която обещаваше на гражданите на островите смелост, почтеност и лоялност. Къде по света можеш да намериш и трите в едно-единствено спретнато пакетче?
- Ще ти купя тениска за спомен, новобранецо. - Райм пое с инвалидната си количка по тротоара и влезе във фоайето, което не впечатляваше с нищо, беше мръсно и протрито. Пълзяха мравки и жужаха мухи. Май нямаше цивилни полицаи, всички бяха униформени. Най-вече с бели сака и черни панталони с тъмночервени ленти отстрани. Няколкото жени пък бяха с такива сака и раирани поли. Голяма част от служителите - до един чернокожи - бяха и с полицейски фуражки или с бели тропически каски.
Колониално...
Десетина местни жители и туристи чакаха по пейките или се редяха да разговарят с полицаите, вероятно за да докладват за престъпление. Повечето изглеждаха по-скоро раздразнени, отколкото травмирани. Райм допускаше, че най-често става дума за джебчийство, изчезнали паспорти, опипване, откраднати фотоапарати и автомобили.
Съзнаваше, че привлича внимание заедно с антуража си. Двойка на средна възраст, канадци или американци, бяха на опашката пред него.
- Не, не, минете преди нас, господине - каза му жената, все едно е петгодишен. - Настояваме.
Снизхождението им подразни Райм и Том, който го усети, се напрегна, вероятно очаквайки поредната тирада. Криминалистът обаче се усмихна и им благодари. Вълнението, което възнамеряваше да предизвика, беше запазено за самите полицаи.
Висок мъж, който в момента беше начело на опашката пред Райм, имаше лъскава черна кожа и носеше джинси и свободна риза върху тях. Оплакваше се за откраднатата си коза на привлекателната и внимателна жена на рецепцията.
- Може да се е изгубила - каза му тя.
- Не, не, въжето беше отрязано. Снимах го. Искате ли да видите? Беше отрязано с нож. Имам снимки! Съседът ми. Знам, че съседът ми го е направил.
Следите от инструмента щяха да свържат срязаното въже с ножа на съседа. Конопените нишки са много лепливи, вероятно ще има убедителен пренос по острието. Неотдавна беше валяло, несъмнено щеше да са запазени и следи от стъпки.
„Лесно престъпление“ - помисли си Райм. Искаше му се и Сакс да беше тук, за да сподели с нея историята.
Кози...
Убедиха мъжа да потърси още малко.
После Райм пристъпи напред. Служителката се понадигна и погледна надолу към него. Той попита за Майкъл Поатие.
- Да, ще го повикам. А вие сте?
- Линкълн Райм.
Тя вдигна телефона: