![Мадам дьо Помпадур [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/3/6/madam-do-pompadur-bg-download.jpg)
Мадам дьо Помпадур [bg]
- Автор: Циглер Клаудия
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572441
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Мадам дьо Помпадур [bg]». Краткое содержание книги:
Едва ли има друго име в историята, чието споменаване да събужда толкова противоречиви представи и толкова емоционални фантазии.
Мадам Дьо Помпадур...
Женска красота и женска хитрост, остър ум и брилянтна способност за оцеляване, изтънчен вкус и безмерно прахосничество, невиждан разкош и войни и мизерия се сливат в образа на една жена, станала въплъщение на съблазънта, лукса и греха.
Мадам Дьо Помпадур...
Кралят се обърна към нея и продължи все така хладно:
– Ще се върна през есента и тогава отново ще бъдете до мен. Във "Версай".
За момент Жан се усъмни дали е чула добре. В сърцето ѝ забушува буря от противоречиви чувства. Опита се да улови погледа на краля. Сигурно ѝ се подиграваше! Ала той я гледаше топло и напълно сериозно.
– Но, сир, как... – започна плахо тя и замлъкна. Не знаеше какво да каже.
Кралят се засмя, сложи пръст под брадичката ѝ и повдигна лицето ѝ към своето.
– Ще намерим решение.
19.
Малката се затича към нея на още несигурните си крачета и захълца от радост. Огромните сини очи огряха сърцевидното личице. Жан коленичи на пода и щастливо протегна ръце към дъщеря си. Момиченцето се хвърли в прегръдката ѝ и тя притисна малката Александрин до гърдите си. Целуна я нежно и помилва светлорусата косица.
– Отлично се справяш, миличка, браво на теб! – похвали я и момиченцето се сгуши в нея.
– Възхитително дете – отбеляза с усмивка Абел, който се бе разположил на дивана и четеше.
– Прав си – съгласи се с майчинска гордост Жан, вдигна дъщеря си и я завъртя в кръг. След като изтанцува сложна фигура с Александрин на ръце, спря задъхана. – Време е да поспиш малко, скъпа. После отново ще си играем. – Целуна Александрин по нослето и я предаде в ръцете на бавачката, застанала вече на прага.
Жан изчака бавачката да излезе и се обърна към брат си със сериозно изражение. Направи няколко крачки и застана до прозореца. Небето навън беше сиво, отрупано с ниско надвиснали облаци. Бяха минали почти два месеца след завръщането ѝ в "Етиол". През първите седмици често получаваше писма от Луи, но от почти месец не беше дошло нито едно. Дните минаваха и страхът ѝ растеше. Сигурно желанието му да я повика отново в Двора се бе изпарило. Сигурно е срещнал друга...
Абел забеляза измъченото ѝ изражение.
– Не се притеснявай излишно, скъпа. Виновни са куриерите. Трудно се минава през области, където се водят военни действия.
– Минаха повече от три седмици, откакто не съм получавала писмо!
Абел остави книгата и я изгледа развеселено.
– Какво ти става, сестричке? Нима си влюбена?
Жан се обърна рязко към него. Като видя изражението ѝ, Абел примигна стъписано.
– Мили боже, Жан! – пошепна разтърсено той. – Луи е крал на Франция! Знаеш ли колко метреси е имал преди теб?
– Знам, разбира се – отговори отчаяно тя.
Небето почерня и надвечер се изля проливен дъжд. Вечеряха в тесен кръг. Жан оглеждаше равнодушно красиво наредената маса.
– О, Жан, скъпа, сигурно ще е прекрасно да живееш в Двора – рече майка ѝ.
Очите на Луиз Поасон блестяха неестествено над бледите бузи. Тя седеше във високо кресло, подпряна с възглавници. През последните месеци отслабна много. Болестта вече я бе белязала. Жан се усмихна насила.
– Нека не се радваме предварително, маман – отвърна тя, отряза си парченце месо, но веднага остави вилицата. – Отдавна не съм получавала вести от Негово Величество.
– Не се безпокойте, скъпа, войната ще засили копнежа му по вас – обади се мосю Льо Норман дьо Турнем, обзет от най-добро настроение. – Обзалагам се, че мисли за вас ден и нощ.
Жан не каза нищо. Пастрокът ѝ и братя Пари сигурно бяха пресметнали съвсем точно каква ще е изгодата им, ако тя стане новата кралска метреса. Пресметливата лоялност и подкрепа на Льо Норман дьо Турнем не преставаха да я учудват. Когато през май се върна в "Етиол" и подаде молба до съда за раздяла с Шарл и подялба на имуществото, той подкрепи действията ѝ съвсем спокойно – сякаш не беше същият човек, който я принуди да се омъжи за племенника му.
Силен гръм стресна вечерящите. Бурята не преставаше. Жан нервно бутна чинията си.
– Много си бледа, миличка – в погледа на Льо Норман дьо Турнем светна искрена загриженост.
В този миг се разнесе силно чукане по входната врата. Скоро се чуха и стъпки. На прага застана една от слугините и направи реверанс.
– Пратеник за вас, мадам... от краля – съобщи задъхано тя.
Всички млъкнаха. Жан скочи. В салона с големи крачки влезе едър мускетар с мокра наметка и свали шапката с дълго перо. Спря пред Жан и попита:
– Мадам Д'Етиол?
Тя кимна безмълвно. Мускетарят коленичи пред нея и в гърлото ѝ заседна буца. Все пак тя успя да запази самообладание, докато в сърцето ѝ се бореха страх и надежда. Какво послание ѝ пращаше кралят?
– Мадам Д'Етиол, оказана ми е високата чест да ви предам лично послание от Негово Величество Луи XV, крал на Франция.
Мускетарят отвори наметката си и извади от джоба на жакета плик, запечатан с Бурбонската лилия. Подаде ѝ го и се изправи.