Американска нощ
- Автор: Франк Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радосвета Гетова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Американска нощ». Краткое содержание книги:
Далила и Лапад вече имаха нещо общо — бяха отслабнали. Вървяха двамата един до друг надолу по улица Мосьо льо Пренс, Лапад — с тежка и несигурна стъпка, Далила — ситнейки до него. Лицето на Лапад беше обрасло с петнайсетдневна брада и той неволно намигаше на минувачите. Тикът се бе появил преди седмица и от ден на ден се влошаваше.
— Трябва да се яде — рече Лапад и двамата влязоха в една месарница. Лапад купи двеста грама кайма. Когато се прибраха в мизерния апартамент на площад Итали, той раздели месото на две. Далила излапа пая си за три секунди, но Лапад не можа да изяде своя. Тогава го отстъпи на Далила и легна с бутилка в ръка. Беше му студено и вече не знаеше как да се стопли. Далила скочи на леглото, сви се до господаря си и въздъхна доволно.
Люс прегледа серията снимки и изведнъж спря поглед на една от тях. Гордото лице, втренчените и сериозни очи на жената изпод странната шапка, гърдата, изложена с безразличие пред обектива, всичко в тоя ужасен портрет излъчваше някакво скрито величие. От позата на тялото, от студения блясък на кожата и почти геометричната по форма купчина отломки, които обграждаха в кадър избраната тема, лъхаше неизразимата красота на картините на Да Винчи. Люс отдели снимката от другите и погледна към секретарката си. Тя подреждаше папките, с гръб към нея. Люс пъхна снимката в чантата си.
В театъра цареше особено настроение, когато Серве отиде за първи път след завръщането си от Южна Америка. Репетициите бяха напреднали и вече протичаха на сцената, където вездесъщият Серж бе залепил жълт скоч, за да очертае мястото на декорите. Серве установи, че Надин продължава да се държи хладно и да бъде в строго професионални отношения с другите, че Соланж е поизгубила блясъка си и сякаш не се чувствува на мястото си, че Карл изглежда хиляда пъти по-тревожен, по-сдържан и по-неумолимо вглъбен в себе си от когато и да било. Иззад малките кръгли очилца сините му очи стрелкаха каменни, пронизващи, ледени и дори пълни с омраза погледи. Месала пък скачаше от сцената в залата с учудваща лекота въпреки безбройните и разнородни одежди, с които се бе навлякъл както винаги. Тази сутрин освен обичайните пуловери и палта си беше сложил една шапка космонавтка от дебела шотландска вълна, изпод която се виждаха само очите и половината от сплескания му нос. При все това обаче в гласа му се долавяха топли и трептящи извивки и голяма самоувереност.
— Надин, това ще го повторим. Опитай се да почувствуваш тая фраза, точно тук се намира част от ключа към героинята.
Надин се доближи до Карл, който застана срещу нея с упорито безразличие на лицето. Месала отстъпи назад и се върна в залата.
— Карл, малко по-шеговито и не толкова грубо, моля те!
Актьорите започнаха сцената отначало и Серве установи с изненада, че бяха постигнали очевиден напредък. Имаше вече някаква спойка между тях, към репликите от пиесата се бяха прибавили движения, жестове, погледи. Серве имаше странното усещане, че навлизайки в същността на своите роли, актьорите са ги разчупили, както се пукат по шевовете прекалено тесни дрехи, и че през цепките на скъсания плат се появяват самобитни и неочаквани черти, някои от които обогатяват героите, а други са в противоречие с тях.
Когато репетицията приключи, Карл напусна театъра, без да погледне към когото и да било. Тракането на тежките му обувки отекна самотно в пустото преддверие. Месала не му обърна никакво внимание и стисна ръката на Серве.
— Много често идвате.
— Защо? — запита Серве.
— Ще разберете.
Сетне нахлузи чифт ръкавици, подплатени с кожа, върху вълнените, които вече бяха на ръцете му, и изкрещя към кулисите:
— До утре в десет и половина, децата ми!