Завръщането на резидента

Глава 13

Следствието през месец май 1972 година

Гражданинът Д., водач на тролейбус, през нощта на 21 срещу 22 май, от неделя до понеделник, се връща в депото в два часа. Близо до частните гаражи встрани от тясната асфалтирана пътечка той видя да лежи на тревата човек. Като се приближи, той позна момичето от съседния блок. Гражданинът Д., недоумяващ, я бутна по рамото — тя лежеше настрани, — разбра, че работата е сериозна: момичето не даваше никакъв признак на живот. Тревата около главата беше опръскана с кръв. Д. отиде до близкия телефон и позвъни в милицията.

След десет минути с две коли пристигна оперативната група, дежурна през тази нощ в градското управление на вътрешните работи — инспектор от криминалния отдел, следовател от прокуратурата, лекар, експерт от НТО1, водач с куче. Д. беше разказал как е открил пострадалата. Запалиха фаровете на колите и на поляната се образува широк светъл кръг, в центъра на който като посред бял ден се виждаше неподвижното тяло на младо момиче.

По-ярко от светлината на фаровете няколко пъти блесна фотоапаратът — експертът от НТО засне от разни страни мястото на произшествието.

Лекарката в качеството на съдебномедицински експерт прегледа пострадалата, прослуша сърцето и каза на следователя:

— Жива е. Дълбока рана в черепа. Ударена е с тежък тъп предмет.

Чу се сирената на „Бърза помощ“. Санитарите сложиха момичето на носилка, пренесоха я в линейката и тя полетя с вой.

Следователят вдигна от земята чантичката на пострадалата, отвори я, прегледа съдържанието и извади удостоверението от централния универмаг. Сложи го обратно в чантата и щателно взе да оглежда местопроизшествието, като си водеше бележки. Следователят обикаляше, като разширяваше кръга, докато стигна до оградата от дясната страна на пътечката, като се застане с лице към гаража. Не откри нищо особено при огледа — само няколко угарки явно не от тази нощ, разни тресчици, дребни стъкла.

Прескочи оградата, светна с джобно фенерче и зашари с лъча по земята. Но и там не намери нищо.

Докато следователят огледа, водачът с кучето търпеливо търсеше следи, накрая изтощеното куче клекна на тревата с отчаян вид, давайки да се разбере, че тук то е безсилно.

Направиха протокол от огледа на местопроизшествието, а участъка, където лежеше пострадалата, оградиха с колчета и шнур. Оперативната група се качи в колите и се върна в градското управление. Един милиционер остана на поляната.

Дежурният следовател направи справка в реанимацията на неврохирургичната клиника за състоянието на потърпевшата и като разбра, че е доста сериозно, записа последните данни. Позвъни на началника на отдела за разследване на тежки престъпления. Началникът, от своя страна, се обади на следователя по особено важни дела Орлов:

— Михаил Петрович, ела веднага в управлението. Чакам те.

Подполковникът от милицията Михаил Петрович Орлов, през чиито ръце за осемнадесет години следствена работа преминаха достатъчно много сложни криминални престъпления, пое делото и започна разследването.