Към един незнаен бог
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Нешева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Към един незнаен бог». Краткое содержание книги:
Бъртън се надвеси над Елизабет и погледна детето.
— Не е само заради теб, Джоузеф. Червеят на разложението глождеше още баща ни и не бе премахнат навреме. Разложението се разрасна и го обсеби изцяло. От предсмъртните му думи пролича докъде беше стигнал. Виждах го още преди да тръгнеш на Запад. Ако беше отишъл сред хора, които познават Словото, които имат силна вяра в Словото, то щеше да умре, но ти дойде тук — Бъртън разпери ръце, сякаш искаше да обхване цялата околност. — Планините са прекалено високи — извика той. — Мястото е прекалено нецивилизовано. И всички хора носят семето на разложението в себе си. Видях ги и прозрях. Видях фиестата и прозрях. Мога само да се моля синът ти да не наследи разложението.
Джоузеф бързо отстъпи.
— Ще се закълна, ако останеш. Не знам дали ще удържа на клетвата, но ще се закълна. Нали разбираш, някой път може да забравя и да започна да мисля постарому.
— Не, Джоузеф, ти прекалено силно обичаш земята. Не мислиш за предстоящото. Твоята клетва не е достатъчно силна.
Той тръгна към дома си.
— Не си отивай, преди да сме го обсъдили — извика Джоузеф, но Бъртън нито се обърна, нито отговори.
Джоузеф го изпроводи с поглед. Елизабет се усмихваше едновременно иронично и весело.
— Мисля, че той просто иска да замине — каза тя.
— Да, донякъде. Но има още нещо — обясни Джоузеф, — той наистина се страхува заради греховете ми.
— А ти грешен ли си, Джоузеф?
Той напрегнато се замисли.
— Не — отвърна накрая. — Ако Бъртън постъпваше така, щеше да е грешен. Аз просто искам синът ми да обича дървото.
Той протегна ръце към бебето. Елизабет му подаде малкия пашкул. От прага на дома Бъртън се обърна и видя как Джоузеф държи детето в чатала на дървото. Видя как възлестите клони грижливо го обгръщат.
20.
След като взе окончателно решение, Бъртън не остана дълго в ранчото. Само за седмица нещата му бяха опаковани и готови за път. Вечерта преди заминаването до късно ковеше капаци на сандъците. Цяла нощ Джоузеф слуша как се разхожда наоколо, дялка и чука и още преди пукването на зората бе на крак. Откри го в обора. Разчесваше конете, които щеше да вземе. Томас седеше наблизо на купа сено и му даваше кратки съвети.
— Бил се уморява бързо. Оставяй го да почива от време на време, докато загрее както трябва. Този впряг досега не е минавал през дефилето. Може да се наложи да слезеш и да ги преведеш. Но може и да не е нужно, сега водата е доста плитка.
Джоузеф влезе бавно и се облегна на стената под фенера.
— Съжалявам, че си тръгваш, Бъртън — каза той.
Бъртън спря чесалото на широката задница на животното.
— Заминавам по много причини. Хариет ще се чувства по-щастлива в малко градче, където ще има приятели, които да й идват на гости. Тук сме прекалено изолирани и Хариет е самотна.
— Знам, Бъртън — спокойно рече Джоузеф, — но ще ни липсвате. Така ще отслабне силата на семейството.
Бъртън смутено наведе очи и продължи да вчесва коня.
— Никога не съм искал да бъда фермер — унило каза той. — Още преди да дойдем тук, мислех да отворя малък магазин в града.
Ръцете му спряха да се движат и той разпалено продължи:
— Винаги съм се опитвал да живея според нормите. Каквото съм правил, съм го правил, защото съм сметнал, че е правилно. Има само един закон и аз съм се старал да живея според него. Мисля, че постъпих правилно, Джоузеф. Помни това. Искам да го запомниш.
Джоузеф леко се усмихна.
— Не се опитвам да те задържа, щом искаш да си отидеш, Бъртън. Тази страна е дива. Ако не я обикнеш, остава само омразата. Няма църква. А ти обичаш храма. Не те виня, че искаш да си сред хора, които споделят убежденията ти.
Бъртън отиде до съседната ясла.
— Съмва се — неспокойно забеляза той. — Хариет приготвя закуската. Искам да тръгна колкото може по-рано, след като съмне.
Семействата и вакеросите дойдоха със зората да изпратят Бъртън.
— Идвайте ни на гости — тъжно извика Хариет. — Там е хубаво. Непременно ни идвайте на гости.
Бъртън взе поводите, но преди да подкара конете, се обърна към Джоузеф:
— Довиждане. Направих каквото трябва. Ще разбереш, че е за добро. Това беше единственият начин. Запомни, Джоузеф. Когато разбереш, ще ми бъдеш благодарен.
Джоузеф приближи фургона и потупа брат си по рамото.
— Приех да се закълна и щях да опитам да удържа на думата си.