Белият огън

-      Обезвреждала си бомби?

-      Понякога. През повечето време трябваше да раз­чистваме райони около базата и да отнасяме муниции на полигона за унищожаване. На практика всеки път, когато искаха да копаят с лопата, трябваше първо да разчистим района. От време на време се налагаше да унищожаваме и импровизирани взривни устройства.

-      В онези огромни сапьорски скафандри?

- Да, точно като във филма „Войната е опиат“. Макар че най-вече използвахме роботи. Както и да е, всичко това е минало. Уволних се преди няколко месе­ца. Оттогава се нося ей така - чудя се какво да правя с живота си. Точно в този момент се появи Пендъргаст със своята новина.

-      И ето те в Роринг Форк.

-      Да, и ти вероятно се чудиш защо.

-      Да. Малко. - Кори се засмя, все още леко нервна. Беше се страхувала да зададе този въпрос.

-      Когато свършиш с него, ще върна прапрапрадядо обратно в Кентъки и ще го погреба в семейния гроб.

Кори кимна.

-      Страхотно.

-      Родителите ми са мъртви, нямам братя и сестри. Това ме подтикна да се заинтересувам от миналото на семейството си. Баудри са стара фамилия. Имаме пи­онери в Колорадо като Емет, офицери, които са участ­вали в революцията. Сред тях е и моят любимец ка­питан Томас Баудри Хикс, който се е сражавал за Юга в армията на Северна Вирджиния - истински герой и капитан като мен. - Лицето ѝ пламна от гордост.

-      Мисля, че това е страхотно.

-      Радвам се, че мислиш така. Не съм дошла да те припирам да претупаш работата си. Нямам някакви спешни дела. Просто искам да възстановя връзката с миналото, с моите корени, един вид лично пътуване. И накрая ще върна моя прароднина обратно в Кентъки. Може би дотогава ще съм си изяснила какво искам да правя от тук насетне.

Кори кимна.

Баудри си изпи кафето.

-      Колко странно нещо - да те изяде мечка.

Кори се поколеба. Беше мислила за това целия сле­добед и реши, че не може добросъвестно да скрие ис­тината.

-      Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш за своя прапрапрадядо.

Боудри я погледна.

-      Обаче трябва да си остане между нас поне докато свърша с проучванията си.

-      Ще остане.

-      Емет Баудри не е бил убит и изяден от мечка.

-      Така ли?

-      Нито останалите или поне този, който сега про­учвах.

Тя си пое дълбоко дъх.

-      Били са убити. Изглежда от банда серийни убий­ци. Убити и... - тя не можа да довърши.

-      Убити и...?

-      Изядени.

-      Ти сигурно се шегуваш?

Кори поклати глава.

-      И никой не знае?

-      Само Пендъргаст.

-      И какво смяташ да правиш?

Кори замълча за малко.

-      Бих искала да остана тук и да реша случая.