— Брей! — смаяха се железничарите. — Виж ти какви лозунги са се пръкнали. Досега пишеха: „Укрепвай кооперацията…“ или, да речем: „Съветската кооперация ще спаси… как беше… май беше ситуацията…“ Или нещо научно… Това тук е по–просто.
— Та да не псуваме, значи.
— Ерьомкин лъха на бира, те с майстора пресушиха преди малко шест бирички.
Вратата на вагона се отвори и надникна кооперативен на вид гражданин.
— Не се блъскайте, граждани — помоли той и от думите му във въздуха се понесе толкова приятна струя, че Ерьомкин, вместо да попита: „Ботуши има ли?“ — попита:
— Разбира се, хем първо качество — отговори радостно коопспецът.
— Аз за басма съм дошъл.
— Ще прощавате, но басма няма.
— От оная на квадратчетата, няма ли?
— Съжалявам, но няма.
— Американ?
— Прощавайте, но и американ няма.
— Какъв плат имате?
— Бира, кадифена, тъмна.
— Ха–ха–ха!… Хайде, дайте, ако обичате, шест бутилки.
— Ботушите колко струват?
— Много съжалявам, но ботуши няма… Какво? Газ ли? Не продаваме. И газолин не продаваме. Вместо газолин, лелко, мога да ви предложа, „Стенка Разин“ или „Червена Бавария“.
— Изтрябвал ми е твоят „Разин“! Мен за примуса ми трябва.
— За примуси нищо не продаваме.
— Ами тогава що сте се довлекли, дяволи недни?
— Ще ви помоля, бабо, да не псувате.
— Като хвана бутилката, че като замлатя ваште кооператори. Ти стока чакаш, а те пиячка докарали…
— Биричка, ако може, две дузинки.
— Грах няма ли?
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
— Бира!
* * *
Вечерта, когато гарата потъна в бира до козирката, единственият останал трезвен — кореспондентът — седеше и на лунна светлина (в лампата нямаше какво да налее) пишеше до „Гудок“:
От името на служителите на нашата гара на Московско–Киевската жп линия моля „Гудок“ да накара заспалия учрежденски профсъюз № 5 и управата на кооперацията да се явят на линията с продукти. В противен случай в знак на протест се отказваме от доброволното членство в кооперацията.
Тлъстата луна си кротуваше на небето, понеже и тя май беше пийнала и намигаше…
Как, изтребвайки пиянството, председателят изтреби железничарите
Плачевна история
От стаята с надпис на вратата: „Ако за вас не е доложено, не влизайте“ долиташе трясък.
Председателят на учрежденския профсъюз си блъскаше главата, размишлявайки за вредата от пиянството.
— Разбери бе — говореше той на секретаря и въртеше копчето на якето му, — всичките ни беди са от пиянството. То руши съюзната дисциплина, то е заплаха за транспорта, подрива из корен културно–просветната дейност като такава и руши организма! Прав ли съм?
— Абсолютно прав — потвърди секретарят и добави: — Толкова сте умен, Амос Фьодорович, та чак е неприятно!
— Ето на, виждаш ли. Следователно пред нас стои задачата тази хидра на пиянството да я унищожим.
— Трудна работа — въздъхна секретарят, — хич можем ли тая проклетия да я изтребим?
