Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
17. Защото Моите очи са върху всички техни пътища; те не са скрити от Моето лице, и тяхната неправда не е скрита от очите Ми.
18. И ще им въздам преди всичко за тяхната неправда и за техния двоен грях, защото оскверниха земята Ми, с труповете на мръсотиите си и с гнусотиите си напълниха наследието Ми.
19. Господи! сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: само лъжа наследиха нашите бащи, суета и това, от което няма никаква полза.
20. Може ли човек да си направи богове, които впрочем не са богове?
21. Затова ето, Аз ще им покажа сега, ще им покажа Своята ръка и Своята мощ, и ще узнаят, че името Ми е Господ.
Глава 17.
1. Грехът на Иуда е написан с желязно длето, с диамантно острие е начертан върху скрижалите на сърцето им и върху роговете на техните жертвеници.
2. Като за свои синове те си спомнят за своите жертвеници и за своите дъбрави край зелени дървета, на високи хълмове.
3. Моята планина в полето, имота ти и всички твои съкровища ще предам на разграбване, и всички твои оброчища — за твоите грехове във всички твои предели.
4. И ти чрез себе си ще се лишиш от наследието си, що ти бях дал, и ще те дам в робство на твоите врагове, в земя, която ти не познаваш, защото вие разпалихте огъня на гнева Ми; той ще гори вечно.
5. Тъй казва Господ: проклет оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чисто сърце страни от Господа.
6. Той ще бъде като мирика в пустиня и не ще види, кога дойде доброто, и ще се засели в горещи пустинни места, в земя безплодна и необитаема.
7. Благословен оня човек, който се надява на Господа, и комуто надеждата е Господ.
8. Защото той ще бъде като дърво, посадено при води и което пуска корените си край потока; не знае то, кога настава пек; листата му са зелени, и във време на суша то се не бои и не престава да дава плод.
9. Лукаво е човешкото сърце повече от всичко и съвсем е покварено; кой ще го узнае?
10. Аз, Господ, прониквам в сърцето и изпитвам вътрешностите, за да въздам всекиму според пътя му и според плодовете на делата му.
11. Яребица лежи върху яйца, които не е снесла: такъв е оня, който с неправда придобива богатство; той ще го остави в половината на дните си, и ще остане глупец при свършека си.
12. Престолът на славата, възвишен отначало, е място на нашето освещение.
13. Ти, Господи, си Израилева надежда; всички, които Те оставят, ще се посрамят. „Които отстъпват от Мене, ще бъдат на пръст написани, защото оставиха Господа, извора на жива вода.“
14. Изцели ме, Господи, — и изцелен ще бъда; спаси ме, — и спасен ще бъда; защото Ти си моя хвала.
15. Ето, те ми казват: „де е словото Господне? нека дойде!“
16. Аз не бързах да стана пастир у Тебе и не желах бедствения ден, Ти знаеш това; каквото е излязло из устата ми, е открито пред Твоето лице.
17. Не бъди страшен за мене, Ти си моя надежда в ден на неволя.
18. Нека се посрамят моите гонители, но аз не ще се посрамя; нека се разтреперят, но аз не ще се разтреперя; напрати върху тях злочест ден и съкруши ги с двойно съкрушение.
19. Тъй ми каза Господ: иди и застани при портите на синовете народни, през които влизат иудейските царе и през които излизат, и при всички иерусалимски порти,
20. и казвай им: царе иудейски, цяла Иудео и всички иерусалимски жители, които влизате през тия порти, чуйте словото Господне.
21. Тъй казва Господ: пазете душите си и не носете товар в съботен ден и не го внасяйте през иерусалимските порти,
22. и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа, но светете съботния ден тъй, както съм заповядал на вашите бащи,
23. които впрочем не послушаха и не дадоха ухо, но станаха твърдоглави, за да не слушат и приемат поука.
24. И ако Ме послушате, казва Господ, да не носите товар в съботен ден през портите на тоя град и осветявате съботата, не вършейки тоя ден никаква работа,
25. то през портите на тоя град ще влизат царе и князе, които седят на Давидовия престол, които се возят на колесници и на коне, те и князете им, иудеи и Иерусалимски жители, и тоя град ще бъде вечно обитаем.
26. И ще дохождат из градовете иудейски, из иерусалимските околности и из Вениаминовата земя, от равнини, от планини и от юг, и ще принасят всесъжение и жертва, хлебен принос, ливан и благодарствени жертви в дома Господен.
27. Ако пък не Ме послушате, за да осветявате съботния ден и да не носите товар, кога влизате в иерусалимските порти в съботен ден, то ще запаля огън в портите му, — и той ще погълне иерусалимските чертози и не ще изгасне.
Глава 18.