Невидимия [bg]

Изтича до една купчина боклук. На паважа до отпадъците лежаха отворени белезници. До тях имаше счупен пластмасов ограничител за крака. Бел изтича при нея.

— Освободил се е от белезниците и е счупил ограничителя.

Сакс се огледа.

— Къде са? — попита един от полицаите.

— Къде е Лари? — извика друг.

— Още ли преследва престъпника? — поинтересува се трети. — Може да няма обхват.

— Може би — измърмори Бел.

Звучеше разтревожено — нищо чудно, като се има предвид, че полицейските радиостанции рядко излизат извън строя, а покритието им е по-добро, отколкото на мобилните телефони.

Бел подаде сигнал за избягал заподозрян и изчезнал полицай. Попита диспечерката дали са се свързали с Бърк, но му отговориха, че не са. А и нямаше сигнал за чути изстрели в околността.

Сакс обиколи уличката в търсене на улики, които да ѝ подскажат накъде е избягал престъпникът — и къде Фокусника може да е хвърлил трупа на Бърк, ако се е добрал до пистолета му и го е убил. От убиеца и полицая обаче нямаше и следа. Тя се върна при полицаите в началото на уличката.

Какъв ужасен ден. Две жертви.

Кара беше убита.

Един полицай бе изчезнал.

Тя вдигна ръка към микрофона на радиостанцията си. Време беше да каже на Райм. „О, какъв тежък разговор.“ Обади се в централата и поиска да я свържат. Докато чакаше, някой я подръпна за ръкава.

Сакс се обърна. И дъхът ѝ секна.

Пред нея стояха двама души. Единият беше пооплешивелият полицай, на когото бе дала заповеди за съхраняване на местопроизшествието.

Другата бе Кара, наметната с полицейско яке. Младата жена огледа намръщено уличката:

— Къде е той?