Часовникаря [bg]

— Може да са стотици. Хиляди.

А може би не, при това време.

— Пък и откъде, по дяволите, ще вземем информация?

— От КСИТИО.

— Какво е това? — поинтересува се Данс.

— Космическа станция за измерване на термичното излъчване и отражение — разсеяно отговори Райм. Това е апарат, разположен на изкуствения спътник „Тера“, съвместен проект на НАСА и японското правителство. Прави подробни снимки на термичното излъчване от всяка точка на планетата. Обикаля Земята на всеки…

— Деветдесет и осем минути — уточни Купър, — но за пълно сканиране на земната повърхност са му необходими 16 дни.

— Поинтересувай се кога за последно е бил над Ню Йорк. Изискай снимките и нека да означат обектите, излъчващи топлина над 90 градуса. Предполагам, че това е минималната температура при изливане на катран. Така ще стесним кръга на търсенето.

— В целия град ли? — попита Купър.

— Изглежда, че работи главно в Манхатън. Да се ограничим с този район.

Купър телефонира.

— Готово — обяви след малко. — Обещаха да ни изпратят данните.

Том въведе Денис Бейкър.

— Няма други свидетели — обяви лейтенантът, като съблече якето си и с благодарност прие чаша кафе от Том. — Търсихме повече от час. Или никой не е видя нищо, или ги е страх да свидетелстват. Всички са уплашени от този негодник.

— Трябват ни още улики — обяви Райм и погледна схемата на местопрестъплението, която Сакс бе начертала.

— Къде е чакал джипът?

— От другата страна на улицата, срещу ателието — отговори тя.

— И си огледала мястото — установи той. Това не беше въпрос; Райм бе сигурен, че го е направила. — Имаше ли други коли?

— Не.

— Добре, изтичва при колата, потеглят и завиват на първата пресечка, като се надяват да се слеят с трафика. Спазва правилата за движение, затова прави хубав плавен завой.

Подобно на резките смени на скоростта и натискането на спирачки при бавните плавни завои от грайферите на гумите често изпадат важни микроулики.

— Ако улицата е още затворена, нека някой да събере материал от първата пресечка. — Райм се обърна към Бейкър. — Току-що си тръгнал оттам, нали? Преди петнайсетина минути?

— Приблизително.

Бейкър си наля още кафе. Изглеждаше уморен.

— Улицата беше ли още затворена?

— Не обърнах внимание. Мисля, че да.

— Да се провери — нареди Райм на Селито. — Изпрати хора.

Детективът веднага телефонира, но се оказа, че улицата вече е отворена. Следите, оставени от джипа на извършителя, вероятно вече бяха заличени от първата или втората преминала кола.

— По дяволите — измърмори Райм.

Отново погледна таблицата с уликите. Замисли се, че отдавна не е работил по толкова труден случай.

Том почука на касата на вратата и въведе жена на средна възраст със скъпо черно палто. На Райм му беше позната отнякъде.

— Здравей, Линкълн.

Сега си я спомни.

— Инспекторе.

Мерилин Флеърти изглеждаше състарена от времето, когато двамата бяха още капитани и си сътрудничеха по няколко съвместни разследвания. Той си я спомняше като умна и амбициозна жена — и по принуда, малко по-настървена и упорита от колегите си мъже. Поговориха си няколко минути за общи познати и колеги, минали и настоящи. Тя се поинтересува от разследването на Часовникаря.