![Черният ангел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/9/cherniyat-angel-bg-download.jpg)
Черният ангел [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #5
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 954-733-435-2
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черният ангел [bg]». Краткое содержание книги:
„Злото живее. Злото диша. Злото се събужда. Най-ужасяващият мит става реалност.“ Буклист
— Чухме, че Джи Мак наричал онова момиче, дето го търсите, „дрогиран боклук“ — побърза да добави Маки. — Мисля, че може да ви се окаже полезно, решите ли да поговорите с него.
— Ще го запомня, благодаря ви — рекох. — Къде точно е територията му?
— Неговите момичета се въртят най-често в долния край на „Лафайет“. Той обича да ги наглежда, затова винаги паркира на съседни улици и ги следи. Казаха ми, че се сдобил с кътлас сюприйм със свръхджанти и гуми, сякаш е вече нещо като милионер рапър.
— Откога кара кътлас?
— Отскоро.
— Щом като има такъв автомобил, значи е добре с парите, нали?
— Ами така излиза. До нас данъчните му декларации не стигат, значи не мога да говоря със сигурност, но направо изглежда, че се е сдобил с доста сухо.
Маки говореше и не отместваше поглед от мен. Кимнах му, досещах се защо го прави. Намекваше безгласно, че някой е платил добре на сводника да си трае за жените.
— Къде живее?
— В апартамент на „Куимби“, там с него постоянно има две-три жени. И в Бруклин има бърлога, мисля, че е на „Кони Айлънд Авеню“. Движи се между двата дома.
— Оръжия?
— Тези типове, сводниците, не носят, не са толкова загубени. По-големите играчи при нужда може би ще използват я бокс, я нещо по-леко, не и Джи Мак. Не е в тази категория. В същото време знае, че ако му е много нужно, винаги може да си намери.
Келнерката неочаквано се върна. Не изглеждаше в добро настроение. Най-малкото бе в по-лошо, отколкото предния път, когато бе направо вкисната.
Дън и Маки си поръчаха сандвичи — единият с риба, другият — с пуешко. Маки се усмихна и попита ще може ли да получи и малко „слънчице“ заедно с рибата. Направо се възхитих от постоянството му.
— Салата или пържени картофи — рече тя, като гледаше над главите ни с досада. — „Слънчицето“ е екстра, навън си го яжте.
— Тогава става ли картофки с една усмивчица? — заинати се Маки още повече.
— А не става ли да се гръмнеш, аз пък да се посмея, а? — отряза го тя окончателно.
Фръцна се и се разкара. На мен лично ми олекна.
— Тебе, човече, все на смърт те кара — засмя се Дън.
— Готов съм в ръцете й да умра — издекламира Маки.
— Готов си да си паднеш на задника, ей на това си готов.
Маки въздъхна и понечи да си сипе захар направо със захарницата. Толкова се увлече, че изсипа почти цялото й съдържание, чак намиращата се в чашата лъжичка се изправи.
— Вие, изглежда, вярвате, че Джи Мак знае къде е жената? — подхвърли Дън.
Свих рамене.
— Ще се наложи да го попитаме.
— Смятате, че ще ви каже ли?
Представих си Луис за секунда, отлично знаех какво може да направи само защото бе удрял Марта.
— Сигурно — рекох с вътрешно убеждение.
Глава шеста
Джаки О бе от старомодните пичове. От онези, дето вярват, че мъжкарят винаги трябва да е облечен както подобава. Движи ли бизнес, обичайно ще сложи жълт костюм с бяла риза и розова вратовръзка, ще обуе жълто-бели лачени обувки. Застудее ли, на рамо ще метне дълго до глезените кожено палто, а на главата му ще кацне бяла мека шапка с розово перо. Носи и още по-старомоден черен бастун със сребърна дръжка във формата на конска глава. Тя се сваля само с едно умело завъртане и с нея от монтираната в ствола кания излиза скрито в кухината четиридесетсантиметрово острие. Ченгетата знаят, че Джаки О притежава такава импровизирана сабя, но досега не са го нито задържали, нито обискирали или разпитвали дори и един-единствен път. Защото най-често е отличен източник на информация, а като една от старшите фигури на Пойнт заслужава и малко уважение.
Джаки държеше изкъсо работещите за него жени, но се опитваше да бъде максимално справедлив. Той купуваше кондомите, както правят и повечето други сводници, в същото време внимаваше момичетата му излязат ли на улицата, винаги да разполагат със защитен спрей срещу многобройните ненормалници, пияни и дрогирани. Беше и достатъчно умен да осъзнава, че като носи елегантни дрехи и кара скъпа кола, това едва ли го прави човек от висока класа, но дотук стигаше и реализмът му. Със спестяванията си купуваше произведения на изкуството — главно картини от модерни художници — и често с тъга разсъждаваше, че дори и най-прекрасните от тях, било платно, било статуетка, са за съжаление опетнени от произхода на парите, с които ги е заплатил. И по същата причина обичаше да прави размени с надеждата, че по този начин постепенно отстранява въпросното клеймо от колекцията си.