Лейди Полунощ [bg]

- Не съм сигурен - заяви Джулиън в мига, в който вратата се захлопна. - Да го оставим сам вътре...

- Това е неговата стая - отвърна Кристина. Ема я зяпна слисано. Как можеше да бъде толкова спокойна?

- Само че той не го помни - обади се Ливи; изглеждаше възбудена. - Не си спомня... нищо.

- Спомня си - каза Ема и сложи ръка на рамото й. - Просто всичко, което си спомня, се е променило.

- Но ние не сме. - Ливи изглеждаше толкова нещастна, че Ема я притегли към себе си и я целуна по върха на главата, което не беше никак лесно, при положение че Ливи бе само с няколко сантиметра по-ниска от нея.

- О, променили сте се - отвърна тя. - Всички сме се променили. Марк също.

Тай изглеждаше неспокоен.

- Но стаята е прашна. И нещата му ги няма. Той ще си помисли, че сме го забравили, че не ни е грижа.

Джулиън потръпна.

- Запазих нещата му. Прибрах ги в един от килерите на приземния етаж.

- Много добре. - Кристина плесна с ръце. - Той ще има нужда от тях. Както и от други неща. Дрехи, които да заменят онези, с които е облечен сега. Всичко негово, което сте запазили. Всичко, което ще му се стори познато. Снимки или неща, които би могъл да си спомни.

- Ние ще се погрижим - каза Ливи. - Тай и аз.

Тай изглеждаше облекчен, че са му дали точни инструкции. Двамата с Ливи се отправиха към долния етаж, като си приказваха тихичко.

Джулиън ги проследи с поглед и изпусна дъха си на пресекулки - смесица от напрежение и облекчение.

- Благодаря ти, че им намери какво да правят.

Ема се пресегна и стисна ръката на Кристина. Изпитваше странно чувство на гордост, сякаш й се искаше да посочи Кристина и да заяви; Виждаш ли, моята приятелка знае точно как да постъпи!

- Откъде всъщност знаеш точно как да постъпиш? - попита тя на глас и Кристина примига.

- Забрави ли, че именно това е моята област. Елфите и последиците от Студения мир. Естествено, че са ви го върнали при определени условия, това е част от тяхната жестокост. Той се нуждае от време, за да се възстанови, отново да разпознае този свят и живота си. Вместо това те го хвърлят обратно в него, сякаш е съвсем лесно отново да стане ловец на сенки.

Джулиън се облегна на стената. Дори през полуспуснатите му клепачи Ема съвсем ясно виждаше тъмния огън в очите му.

- Ранили са го - каза той. - Защо?

- За да направиш точно това, което направи - отвърна Ема. - Да извадиш стили.

Джулиън изруга, рязко и отсечено.

- За да видя какво са му причинили и как ме мрази?

- Не те мрази - каза Кристина. - Мрази себе си. Мрази това, че е нефилим, защото те несъмнено са го научили така. Те са древна раса и това е тяхната представа за правосъдие.

- Как е Марк? - Даяна се появи на стълбите и забърза към тях, а полата й шумолеше около глезените. - Има ли някой при него?

Докато Джулиън й разказваше какво се бе случило, тя го слушаше безмълвно, препасвайки колана с оръжията си. Беше обула ботуши, косата й беше прибрана. През едното й рамо бе препасана кожена чанта.