Кралят [bg]

Въоръжени с дълги жезли, с които си служеха, за да определят ритъма на официалните церемонии или да въдворяват ред, когато е нужно, приставите влязоха първи в Голямата библиотека, отвориха двойните крила на шестте врати и застанаха от двете страни на всяка от тях, с гръб към стената. После едновременно удариха с жезлите по пода и започнаха да отмерват бавен, отчетлив ритъм.

Членовете на Горните и Долните камари — висши сановници, прелати, министри, съдии, общински съветници и представители на големите благороднически ордени — започнаха да влизат и да заемат местата си на пет реда пейки, като заставаха прави, безмълвни, тържествени.

Последва втори силен удар и приставите престанаха да отмерват ритъма.

При третия удар ритъмът започна отново, този път — за да отбележи влизането на принцовете и кралица Селиан, които се качиха на подиум срещу пейките и също останаха прави пред местата си.

Силен удар за край на отмерването.

Още един: кралицата и принцовете седнаха.

Последен: членовете на Камарите ги последваха.

Огромната зала, чиито стени бяха запълнени с книги от долу до горе, заемаше една цяла осмоъгълна кула. Беше висока осем етажа, всеки един от които беше увенчан с галерия. В едната от първите две галерии, които бяха и най-широки, бяха чуждестранните делегации, в другата — придворните и други привилегировани особи. Тази публика се бе настанила преди отварянето на вратите от приставите и — струпана на балюстрадите — присъства на влизането на Камарите и на кралското семейство сред почтителна тишина — тишина, която стана още по-напрегната, когато министър Естеверис пристъпи напред, за да вземе лично, пред всички, кралското завещание, съхранявано в кутия от сребро, злато и стъкло.