Братя по оръжие [bg]

— Това достатъчно ли е? — попита Гален.

— Да, струва ми се. Отговорих й, че е опитен офицер, и й наредих да действа дискретно. Това явно я задоволи, но се чудя какво всъщност съм й заповядал да направи. Добре, следващият въпрос. Коя е Розали Крю и защо съди адмирал Нейсмит за половин милион галактически федерални кредита?

— Кой? — с искрено удивление зяпна Майлс, когато стражът отново го побутна. — Какво? — Дрогираният му ум не можеше да обърне половин милион галактически федерални кредита в бараярски имперски марки, ала разбираше, че това са адски много пари. Отначало името не му говореше нищо, после внезапно се сети. — Мили Боже, това е онази нещастна продавачка от магазина за алкохол. Аз я спасих от пожара. Защо ме е дала под съд? Защо не съди Данио, той изгори магазина й — разбира се, той…

— Но какво общо имам аз с това? — попита клонингът.

— Нали искаш да заемеш моето място — кисело отвърна Майлс. — Сам се оправяй. — Ала мисловните му процеси все още бяха неконтролируеми. — Ти пък я дай под съд за телесна повреда. Когато я изнасях, си счупих лопатката. Още ме боли…

Гален го прекъсна.

— Не обръщай внимание на това — нареди той. — Ще напуснеш Земята дълго преди да започне процесът.

— Добре — скептично се съгласи клонингът.

— И ще оставиш „Дендарии“ да ти сърбат попарата, така ли? — гневно възкликна Майлс, силно стисна клепачи, за да не вижда въртящата се наоколо му стая, и отчаяно се опита да се съсредоточи. — Разбира се, на теб изобщо не ти пука за „Дендарии“, нали? А трябва да ти пука! Те рискуваха живота си заради теб… заради мен… така ще ги предадеш, без дори да се замислиш… ти дори не знаеш кои са…

— Достатъчно — въздъхна клонингът. — И като стана дума за това, каква е връзката му с тази командир Куин? Разбрахте ли най-после дали се чука с нея?

— Ние сме само добри приятели — отвърна Майлс и истерично се разсмя. После се хвърли към комуникационния пулт — стражите се опитаха да го спрат, но не успяха — надвеси се над бюрото и се озъби на видеоплочата. — Стой надалеч от нея, задник такъв! Тя е моя, чуваш ли ме, моя, моя, само моя… Куин, Куин, красивата Куин, царицата на нощта, красивата Куин… — запя той, докато стражите го мъкнеха обратно на стола. По тялото му се посипаха удари и го принудиха да млъкне.

— Нали каза, че сте му инжектирали фаст-пента? — попита клонингът.

— Да.

— Но не се държи така.

— Нещо не е наред. И все пак не би трябвало да е бил подложен на антинаркотична обработка… Започвам сериозно да се съмнявам, че има смисъл да го оставим жив като източник на информация. Просто не можем да вярваме на отговорите му.

— Страхотно — свъси вежди клонингът и погледна през рамо. — Трябва да свършвам. Довечера пак ще се обадя. Ако още съм жив. — И изчезна със сърдит електронен сигнал.

Гален се върна при Майлс и му зададе поредица от въпроси за бараярския имперски щаб, император Грегор, обичайния живот на лейтенант Воркосиган в столицата Ворбар Султана и най-вече за наемниците от „Дендарии“. Майлс отговаряше, неспособен да спре бързия си брътвеж. Но по някое време му хрумна случаен стих и той изрецитира цял сонет. Шамарите на Гален не успяха да го върнат в релси — асоциативните връзки бяха прекалено силни. След това продължи постоянно да променя темите. Най-успешно се измъкваше със стихове, мръсни наемнически пиянски песни, всичко, за което го подсещаше някоя дума или израз на похитителите му. Паметта му изглеждаше феноменална. Лицето на Гален окончателно помръкна.