Лунен ловец [bg]

Звукът на поднасящи гуми ме върнаха към автомобила. Погледнах в огледалото за обратно виждане и забелязах черен седан, който бързо се залепи зад нас. По дяволите! Нищо в този град не привлича толкова внимание, колкото черна лимузина. Предназначението им е да бъдат забелязвани. Дадох яко газ и леко потръпнах, като чух как Сю се стовари на пода от ускорението.

— Ох! — Раздвижи глава наляво-надясно и чух как ставите й се наместват. Точно сега нямаше време за съчувствие.

— Прибери всичко обратно в куфарчето и го заключи! — наредих й аз. — Трябва да огледам каквото има вътре. Провери отзад дали няма и други документи.

— Не може да го вземем! — гневът й ощипа носа ми. Почна да ми писва от миризмата на прекипяло кафе.

Точно обаче в този момент не ми пукаше дали е ядосана, или не.

— Куфарчето е мое, Сю. Трябва да има някаква причина моето куфарче с моите отпечатъци навсякъде по него да съдържа документи, които разкриват как да се проникне в дома на моя шеф. Не ти ли се струва малко подозрително?

Очите й в огледалото се разшириха и тя погледна документите в ръката си.

— Да не искаш да кажеш, че този тип Лео се опитва да те уличи в нещо?

— Така ми изглежда. Но няма да разбера в какво, докато не прегледам всичко.

Мирисът на гнева бавно се разтвори, за да отстъпи на замислено смущение. Стрелнах я с поглед в огледалото. Беше се затворила в себе си. Не я последвах. Бях прекалено зает да си пробивам път през движението. Прелетях точно когато светофарът светна червено, преди насрещното движение да е стигнало до пешеходната пътека. Успях! Черният седан заби нос, щом спирачките заковаха да избегнат сблъсъка. Направих широк завой и спрях в най-близката алея. Почти трябваше да ударя колата в отсрещната страна на улицата, за да завия. Вратите се отваряха точно колкото да можем да излезем в тясното пространство между контейнерите за смет. Извадих ключа и го извих на две. Хвърлих го на седалката. Както каза Боби, няма какво да му мисля. Лео трябва да има и друг ключ. Взех куфарчето от стиснатите пръсти на Сю и я дръпнах за ръката. С другата бе стиснала чантата си в смъртоносна хватка.