![Гладът на лъвчетата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/1/3/gladt-na-lvchetata-bg-download.jpg)
Гладът на лъвчетата [bg]
- Автор: Труайя Анри
- Серия: Ейглетиерови #2
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Христо Г. Данов
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гладът на лъвчетата [bg]». Краткое содержание книги:
— Не е възможно!
— Защо?
— Той… той не я обича!
— Откъде знаеш?
— Във всички случаи това ще бъде глупост… една, една подлост…
Тя изсъска тази дума със сила, сякаш си дереше гърлото.
— Не намирам! — измърмори Филип замислено.
— Как можеш да говориш така?… Значи си противоречиш по този въпрос!
— Не, разбира се!
— Ти сто пъти си му повтарял, че мъжът проваля кариерата си, като се ожени много млад!
— Това зависи от жената, за която се жени!
— Какво толкова изключително има тази малка пуйка?
— Тя е дъщеря на Шарнерай; фармацевтичните лаборатории „Шарнерай-Дюпуй“, а това е нещо!
— А следването му?
— Ще го продължи заради красотата на жеста. Но ако влезе в семейство Шарнерай, съмнявам се дали ще има нужда да стане лисансие по правни науки, за да преживява!
— Отвращаваш ме — прошепна тя.
— А ти ме учудваш. Ти не възрази нищо на жалката сватба на Франсоаз, а пък когато се заговори за една прекрасна партия за Жан-Марк…
Тя се заинати.
— Жан-Марк е мъж… Един младеж с качества… Ще бъде жалко да се ожени заради едно хрумване… Дори ако родителите на тази хлапачка са богати… Най-вече ако са богати! Вместо да извоюва успеха си със своите качества, той ще дължи всичко на връзките си… И тъй като е със слаб характер, ще стане несретник, един светски несретник, един несретник, доволен от себе си, което е най-отвратителното! Ти не можеш да искаш това, ако обичаш сина си!…
Той вдигна рамене.
— Да не мислиш, че имам някакво влияние над него!…
— Разбира се, че имаш! Трябва да прекратиш тази история, докато още е време! Видях ги аз двамата! Играят си на малка законна двойка! Най-вече тя!… Една опасна мръсница. Претенциозна, високомерна. Отдава се по сметка като всички проститутки на нейна възраст. Прочее не може да се каже, че е красива. Много къс нос, едри колене…
Тя млъкна, съзнала, че прекалява. Задушаваше се. Свали колието от перли и го постави върху камината. После започна да крачи из стаята, в която само една запалена лампа разпръскваше мека светлина.
— Не навлизай в такива подробности! — каза Филип. — Може би Жан-Марк съвсем няма намерение да се жени.
— Да! Но тя?…
— Това не е достатъчно!
— Но ако това момиче наистина го желае!…
— Добре! Ще говоря с Жан-Марк.
Той спря Карол и поиска да я прегърне. Тя видя да се доближава към нея едно много слабо лице с необикновени слепоочия. Той имаше бръчки по хлътналите си бузи. Колосаната яка зееше на шията му. Обзе я ужас.
— Не — каза тя.
Филип я изгледа учудено. Върху тази маска на застарял млад мъж тя прочете обидата на отблъснатия самец. Защо я желаеше? Защото му описа любовното приключение на Жан-Марк? Защото бе видял на масата дъщеря си с мъжа, с когото споделя леглото? Този лъх на млада любов изведнъж го бе възбудил.
Той поиска да опита отново.
— Остави ме! — каза Карол. — Уморена съм…
Тя седна в един фотьойл и вдигна отмаляла ръка към челото си. Зла усмивка нагърчи лицето на Филип. Той влезе в банята. Тя чу как се разсъблича. После се разнесе дрезгаво тракане: беше се качил на теглилката.
III
Филип постави парите върху масата и подаде разписката на Мерседес.
— Подпишете тук — каза той.
Тя сложи на носа си очила с черни рамки (при работа не ги носеше) и започна да проверява сметката с недоверчив вид. „Каква гадна мутра!“ — помисли си Филип. Никога не беше се вглеждал в нея с такова внимание. Навярно се беше надявала да разбуди всички, като се яви този неделен ден в осем и половина часа сутринта. Но Филип беше вече станал. Трябваше само да облече домашен халат и да я приеме в кабинета си. Тя стоеше права пред него в своя тъмносин като патладжан шушляк, стегнат в кръста, и четеше, четеше…
— Е, какво? — подзе той нетърпеливо.
— Господинът е забравил, че имам право на два дни отпуск месечно, плюс добавките за квартира и храна! — каза тя най-после със злъчен тон.
— Всичко е вписано на третия ред, в параграфа различни добавки — каза Филип.
— Това не са различни добавки…
— Не си играйте с думите.
— Ако някой си играе тук, това не съм аз, господине, тъй като се касае за моята прехрана. Помирителната комисия ще уважи искането ми. Сметката трябва да бъде подробна…