Смърт в сенките [bg]

Той удари с молива по бюрото.

— Единствената връзка между убийството на Дрю и това писмо се състои в това, че някакъв малоумния е решил да се възползва от убийството, за да ме уплаши до смърт. Нали прочете писмото, Фиона. Убеден съм, че не е написано от човека, който е убил Дрю. В него няма никакъв намек за онова убийство, няма самодоволство, авторът не казва „Ще си получиш заслуженото също като Дрю Шанд“.

— Това не доказва нищо — избухна Фиона. — Писмото не е писано от нормален човек. И човекът, убил Дрю Шанд, не е нормален.

Кит стана и удари с юмрук стената.

— Фред и Роузмари Уест8 също не са били нормални, но това не означава, че са написали това писмо. Виж какво, Фиона — едно е сигурно. Ако се появя с тази дивотия в полицията, знам много добре какво ще кажат.

Фиона скръсти ръце на гърдите си.

— Бъди така добър да кажеш и на мен.

— Ще ми кажат, че се държа като Джорджия. Ще отпишат цялата работа като поредния опит на писател да си създава сензационна реклама. Няма да ме приемат сериозно. И какво всъщност биха могли да направят? Да пратят писмото в лабораторията, за да видят дали подателят не е оставил за тяхно удобство пръстови отпечатъци и материал за ДНК-анализ? Малко се съмнявам.

Фиона не можеше да не признае, че Кит е прав. Знаеше, че най-вероятно ще стане точно така. Но това убеждение не стапяше ледената буца страх, която се бе загнездила в стомаха й. Мъчителна беше мисълта, че някой мразеше Кит — и книгите му — до такава степен, че бе в състояние да излее толкова злост на белия лист. Според нея страхът, че тази омраза може да премине в насилие, бе напълно естествена реакция.

Мина покрай Кит и тръгна към антрето. На прага се обърна и каза:

— Решавай сам. Писмото е до теб. Но мисля, че грешиш.

— Значи нищо ново — той й обърна гръб. — Все някак ще го преживея.