Запали реката [bg]

Гърни продължи, като спираше от време на време — също като Стийл — сякаш да обърне повече внимание на някаква част от тълпата. Първите четири дървета, които подмина по пътя покрай края на ливадата, бяха високи, но с относително тънки стволове. Петото се оказа масивният бор, в който се беше забил куршумът след преминаването през долната част на черепа на Стийл, мозъка и лицевите кости.

Гърни извървя общо три пъти маршрута напред-назад, като повтаряше пътя на Стийл към смъртта и си представяше червената точка от лазерния прицел на снайпериста, следвала жертвата на всяка крачка. Преиграването наум му се отрази толкова силно, че за момент изпита притеснителната илюзия, че усеща същата точка и на своя тил. В края на третото преминаване спря пред големия бор и се изравни с позицията на Стийл в мига на изстрела. С периферното си зрение забелязваше кървавото петно на мястото, където бе паднал поразеният полицай с внезапно секнал живот. Джон Стийл. Съпруг на Ким Стийл. Нечий син. Нечий приятел. Нечий партньор.

Превърнат за една ужасна секунда в спомен в умовете на едни, в болка в сърцата на други и в кафяво петно на асфалтирания тротоар.

Внезапен и силен пристъп на скръб завладя Гърни и го хвана неподготвен. Гърдите и гърлото му се свиха. Очите му се изпълниха със сълзи.

Не осъзна приближаването на полицая зад гърба си, докато не чу познатия неприятен глас.

— Добре, приятелю, получи съвсем ясно предупреждение тази сутрин за преминаването на…

Ченгето спря насред изречението, когато Гърни се обърна и се изправи лице в лице с него.

В продължение на няколко секунди и двамата не продумаха.

Детективът бръсна набързо очите си с опакото на дланта.

— Бекерт знае, че съм тук.

Ченгето примигна и го зяпна — очевидно започна да осъзнава, че ситуацията е по-различна от предполагаемата.

— Дали… ъъъ… познавахте полицай Стийл?

— Да — отвърна Гърни. Не смяташе, че този отговор е напълно неверен.