Красивите [bg]

Когато сърфът полетя, Толи погледна назад към поляната. Сега очите и на десетимата едновременно наблюдаваха Толи и Зейн. Шай закрачи към тях с поглед, студен като дъжда.

Толи внезапно почувства пристъп на паника, на същия ужас, който изпитваше при появата на Извънредните. Тя силно се оттласна с крака, наведе се напред и се вдигна над нивото на дърветата, оставяйки всичко далече назад.

Летенето към реката беше ужасяващо, крайниците на Зейн висяха отпуснати отстрани, а неравномерно накланящото се тяло заплашваше да обърне дъската на всеки завой. Толи обви ръце около него и впи нокти в командното табло от долната страна на сърфа. Тя насочваше сърфа колебливо и правеше широки завои, сякаш някой стар пияница управлява движението на дъската. Студеният дъжд плющеше по лицето й и тя се сети за предпазните очила в джоба на якето си, но нямаше начин да ги стигне в движение, трябваше да спре.

А нямаше никакво време за спиране.

Врязаха се сред дърветата и сърфът набра скорост, щом започнаха да се спускат към реката. Боровите клонки, тежки и лъскави заради уловените между игличките капки, изскачаха внезапно от водната пелена и шибаха лицето й. Когато най-накрая излязоха от „Парка на Клеопатра“, Толи прелетя с максимална скорост напряко над калните спортни игрища, устремена към най-отдалечения край на централния остров.

Болницата не се виждаше, скрита от дъждовната завеса, но Толи зърна сигналните светлини на един автолет, насочен в същата посока. Автолетът се движеше на голяма височина и с висока скорост, вероятно беше линейка, превозваща пациент. Присвила очи срещу ледената преграда на дъжда, тя не го изпускаше от поглед и следваше неговия курс. Когато автолетът се изгуби напред, те вече бяха стигнали реката и претовареният сърф започна да губи височина точно над водата.

Толи разбра твърде късно какво става. Металната релса, от която се оттласкваха магнитните левитатори, тук беше заровена дълбоко и се намираше под десет метра вода. Колкото повече наближаваха средата на реката, толкова по-ниско сърфът се спускаше към студената разпенена повърхност.

Точно на средата дъската с плясък близна реката и ръцете на Зейн отскочиха, сякаш водата беше твърда. Но сърфът рикошира и отново набра височина, а когато приближи брега, магнитните левитатори намериха нова опора и ги издигнаха още по-нависоко.

— Толи — разнесе се дрезгав глас под нея.

— Всичко ще бъде наред, Зейн. Държа те.

— Да, и аз се чувствам под контрол.

Тя си позволи да погледне надолу. Очите му бяха отворени и лицето му вече не беше зачервено. Тя едва сега усети, че гърдите му се повдигат и спускат, а дишането е станало нормално.

— Спокойно, Зейн. Ще спра, когато наближим болницата.