Древни брегове [bg]

Подмина изоставена „Тойота“ и предпазливо пое надолу.

Тук снегът бързо се трупаше и за да не заседне, се налагаше да поддържа постоянна, не много ниска скорост. Коловозът беше затрупан, очертанията на пътя се губеха, преспите скриваха канавките. На всичко отгоре това бе вторият път, открит наскоро от полицията, и Ейприл още не бе запомнила заслужаващите внимание места по него.

Правеше всичко по силите си да не спира. Плъзгаше се по стръмните участъци и се бореше с колата на завоите. Но въпреки че подаваше повече газ през преспите, не след дълго загуби контрол и се свлече странично върху снежния склон. Опита се да се измъкне на заден ход, но колата поднесе и затъна още по-дълбоко.

Дявол да го вземе…

Закопча всички копчета на палтото си, отвори предпазливо вратата срещу вятъра и стъпи с единия крак навън. Пропадна до коляно. Снегът напълни ботуша й отгоре.

Час и четвърт по-късно, изплашена и полузамръзнала, тя стигна до помещението на охраната.

— Слава Богу, че сложихте оградата — каза тя на изумените пазачи, — защото иначе едва ли щях да ви открия.

Андреа Хоук беше домакин на разговор със слушателите на радио KPLI в района на Дяволското езеро. Вече бе минала през поредица длъжности в администрацията на резервата и без никакви скрупули бе експлоатирала естествения си чар, за да продава кошници, мокасини и гребла за кану на по-заможните туристи. Една година бе работила за вътрешната полиция, преди да открие таланта си да говори в ефир, което бе започнало, когато я бяха поканили да прочете серия материали за децата, за опасностите от наркотиците и хлъзгавия път към престъпленията. Все още продаваше на ококорената си публика автомобили, дезодоранти, компактдискове и какви ли не още продукти. На бреговете на Дяволското езеро всички обожаваха Снежния ястреб8.