Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
— И какво още каза? — попита Трикси, защото се сети за тайните разговори между Паша и Уил.
— Беше загрижен. Заради Гросвенърови и Клоарови. И се оказа прав — измърмори ядно слугата. — Каза ми да пратя да го повикат, ако някога се окажете в беда. И наистина го мислеше, Миси.
— Намеренията му са били благородни, убедена съм, но предпочитам да не падам на колене пред Паша Дюра. Няма да ме разбереш. — Той постоянно бе обграден от жени, които му искаха услуги — сексуални и всякакви други. Краткото й посещение при модистката я бе уверило в ролята му на благодетел. — Ще се оправя сама.
— Гросвенърови няма да отстъпят.
Като че ли имаше нужда да й го напомня. Тази мрачна мисъл непрекъснато я потискаше. Дори Клоарови да напуснеха Англия, дори да успееше някак да свързва двата края е Крис далеч от Бърли Хаус, перспективата да се завърне необезпокоявана вкъщи бе твърде мъглява.
— Дай да видим дали можем да продадем тези монети — изрече тя рязко. — След това ще мисля за поредния проблем. — Изведнъж всичко й се стори по-страшно, отколкото можеше да понесе: тъмно бъдеще, непосредствена заплаха за сина й, мизерия далеч от дома. — Денят беше отвратителен, Уил — прошепна Трикси и умората изведнъж я надви. — Точно в този момент не мога да се справя с нищо повече.
— Ще кажа да донесат обяда — изрече бързо слугата, — а утре ще потърся купувач за монетите. Не се притеснявайте, Миси! Ще се оправим.
На сутринта Уил не само намери купувач, но и взе в свои ръце задачата да изпрати на оставения му от Паша адрес писмо, в което описваше последните събития й го молеше за помощ. Един капитан на лодка обеща да отнесе писмото в Кале още на следващия ден. После убеди Трикси да не започва да си търси работа веднага, поне докато той не се върне в Бърли Хаус и не разбере нещо за намеренията на Гросвенърови. Надяваше се, че междувременно Паша ще получи писмото и ще отговори. Накрая, за да не предизвика никакви подозрения, в случай че Клоарови или Гросвенърови бяха организирали издирване, си тръгна, като обеща да се върне след седмица.
Следващите дни протекоха в размисъл и тишина. Единствената грижа на Трикси бе да забавлява Крис. Купи по още един комплект евтини дрехи и за двамата. Гледаше да не харчи много. Взе и малко нови играчки, както и няколко книжки, които Крис много хареса. Когато не издържаха да стоят затворени в малката стаичка, се разхождаха по брега. На два пъти си купиха ябълков пай от сладкаря и седнаха да го изядат на кея, докато наблюдаваха прилива.
Но спокойствието им не продължи дълго, защото, когато се прибираха в стаята си следобеда на третия ден, съдържателят привика Трикси и й каза, че е дошъл пратеник от Боу Стрийт и е разпитвал за тях. Търсел жена и четиригодишно дете. Описанието отговаряло на тяхното.
— Говореха за отвличане на дете — прошушна съдържателят, — но вие не чии приличате на похитителка ма’ам, затова сметнах, че ще е добре да знаете. — Той й намигна. — Жената и аз разбираме от хора, все пак въртим това място от двадесетина години. Явно момчето не се бои от вас. Но все някой в града може да се поблазни от наградата.
При думата «награда» Трикси пребледня.
— От колко време е в града този пратеник? — Вече пресмяташе колко й остава, докато я разпознаят.
— От скоро. Разпитвал първо в хотелите в центъра. Ма’ам, ако ви трябва превоз до Континента — предложи й той тихо, — познавам човек, който може да ви помогне.
Предложението я шокира. Нима приличаше на престъпница, която трябваше да бяга от Англия? Но трезвата мисъл надделя над първоначалната реакция и Трикси осъзна размера на опасността.
Пратениците от Боу Стрийт бяха ловци на глави, а по петите й ги бяха пуснали или Гросвенърови, или Клоарови.
Учуди се на хладнокръвието, с което прие ситуацията. Като страничен наблюдател. Отхвърляше възможности една по една толкова дистанцирано, че за миг се зачуди дали от истерия не бе преминала в кататонична летаргия.
Докато се върнеше Уил, щяха да минат доста дни, затова трябваше да се справи сама. Щеше ли да намери друг скришно място в Англия? А ако избягаше в Европа, Клоарови нямаше ли да я открият още по-лесно?
— Закъде ще отплава приятелят ви? — Сякаш отговорът щеше да реши дилемата.
— За Кале, ма’ам. След два часа.
Това бе много близо до Париж. И до Клоарови. И до Паша, замисли се тя с тиха носталгия, която я удиви. Какво можеше да очаква от мъж с неговото реноме? Какво щеше да каже той, когато се озовеше пред вратата му? Представата за шокираното му изражение потисна първоначалния й импулс. Невъзможно! Не можеше да иска от него да се погрижи за нея, сякаш й бе задължен. С Крис щяха да намерят убежище в Англия.