Продадена принцеса
- Автор: Лем Арнет
- Серия: border series #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Продадена принцеса». Краткое содержание книги:
Ривъс Макдъф е мъж с просто потекло, но с благородно сърце. Той приема съдбата си. Но разгневеният му тъст е готов по-скоро да убие младата му невеста, отколкото да приеме подобен брак…
Бягство в манастир спасява живота на младата принцеса, а момчето остава само с клетвата си един ден да я върне обратно…
Разстроена и объркана, Меридийн затвори книгата. Не искаше повече да чете истории за жени, които бяха дали живота си за продължението на легендата. Особено сега, когато баща й бе започнал война на няколко часа езда от нея.
Помисли за собствените си братя и сестри. Те бяха руси, както баща им. Дали майка й се бе молила при всяко раждане за чернокосо момиче? Ако обърнеше на последната страница можеше да прочете какво е добавила майка й. Но Меридийн предпочиташе да чете хрониките в реда, в който те бяха записани. Малката отсрочка беше незначителна пречка в сравнение с огромните жертви, за които бе прочела в Завета.
Освен това трябваше да признае, че предпочиташе да чете историята малко по малко. Знаеше, че някой ден пак ще отвори книгата, но не днес.
Занимаваха я други грижи. Докато търсеше Сим, Меридийн се запита дали Ривъс наистина бе отпътувал за Неърн. Може би планираше да се възползва от обстоятелствата, за да обсади замъка на баща й? Беше се насочил на север към пристанището Елджин Енд, а не на запад, към замъка Килбартън, където беше бащиният й дом. Обаче Ривъс лесно можеше да смени посоката, след като се загубеше от погледа й.
Ами ако баща й го убиеше по време на битка? Това предположение я накара да се разтрепери, защото в този случай щяха да я върнат в Килбартън и да я омъжат за човек по избор на баща й.
Докато вървеше към работилницата на дърводелеца непрестанно си мислеше дали Ривъс не е налетял на беда. Какво щеше да стане с тези хора, ако му се случеше нещо лошо?
Огледа стената на замъка и преброи само десет стражи върху нея. Портите зееха разтворени. Броуди наблюдаваше на арената за турнири боя с мечове между Съмърлед и един от високите и кльощави Макферсънови.
Ако баща й представляваше заплаха, тук никой не я вземаше на сериозно.
Дори и тя. Имаше работа в селото, а бе загубила прекалено много време в търсене на Сим, стюарда на Ривъс.
Жителите на Елджиншър вършеха работата си на фона на свинско квичене и крякане на гъски. Дим се извиваше над сламените покриви на къщите, построени от двете страни на улицата. Един дървар продаваше торф направо от каруцата си. Червенокосо момче и по-малката му сестра теглеха поводите на заинатило се магаре.
Докато вървеше през селото, тя си спомни, че на кръста си има закачена кесия с цветни пенита. Помъчи се да си припомни някоя подобна разходка из Дейвиът, града, намиращ се до замъка на баща й. По онова време тя бе твърде малка и не можеше да вижда какво става отвъд въоръжения ескорт, който винаги придружаваше семейството й.
Елджиншър всеки ден й предлагаше ново предизвикателство. Мъжете не поглеждаха тайничко към нея. Жените не гледаха съчувствено към самотното момиче, което копнееше да поиграе с другите деца на своята възраст.
Хората от селото я поздравяваха и се интересуваха как е здравето й. Говореше с млади жени и със старици, с разговорливи и срамежливи деца.
Упоритото магаре събори рижавото момиче в калта. Брат й галантно й помогна да се изправи и избърса сълзите й. Меридийн го възнагради с дървено пени.
Раменете му се изпънаха в прилив на момчешка гордост.
— Аз ще стана най-добрият мъж в Хайлендс, когато порасна.
Сестричката му надничаше в шепата му, сякаш там имаше скъпоценна корона, а не парче дърво. Благоговението на момичето беше толкова умилно, че Меридийн дари и нея е пени.
Докато минаваше покрай пералнята тя чу Сирина да съобщава на момичетата за избора на нова прислужница през следващата събота.
Наложи й се да се пребори с надигналите се у нея угризения на съвестта, заради предстоящото събитие. То щеше да създаде лъжливо впечатление, че тя ще остане. Но Ривъс знаеше за решението й да сложи край на легендата. След като бе прочел Завета, трябваше да се съгласи, че принцесите на Инвърнес получаваха само страдания.
Меридийн продължи търсенето на Сим, успокоена от взетото решение, че Хайлендс ще продължи историята си без нея. Разходката й завърши в дърводелната, където откри Сим надвесен заедно с майстора над просната върху една маса скица.
Меридийн спря на прага.
— Помни за кого е леглото — рече прислужникът. — На Ривъс няма да му хареса да висят му краката от кревата.
Дърводелецът кимна. От главата и раменете му изпадна дъжд от дървени стърготини.
— Ще го направя подобно на леглото на принцесата. Той каза, че то било тъкмо като за него.
Меридийн се смути при представата за Ривъс, разположил се в нейното легло. Освен това бе поръчал леглото с по-големи от нужните за един човек размери. Амбициозен ход, който бе обречен на провал, защото той никога нямаше да легне при нея. Но въпреки това беше обидно да слуша как тези мъже обсъждаха леглото й. През последните тринайсет години сестра Маргарет рядко бе споменавала нещо лично за Меридийн. Изключение бяха забележките й да си подрежда стаята.