Адмирал Морган

Смутеният поглед и пребледнялото лице на буканиера бяха достатъчно доказателство за вината му, въпреки че не отговори.

— Капитан Нокър — продължи адмиралът, — беше ви заповядано да се отправите веднага към пристанището и да плените всички кораби, които са там на котва. Вместо това ви намирам да биете моите приятели в тази катедрала, където сте дошли да търсите лична плячка. Какво има да кажете?

Отново не последва отговор. Морган даде знак на капитан Нежни, който пристъпи напред.

— Капитан Нокър и вие, Палабра и Диас, сте арестувани. Обвинявате се в конспирация против нашия адмирал и в заговор да откраднете за себе си богатствата, които би трябвало да се поделят между всички участници в експедицията. Последвайте ме!

В пълно мълчание тримата конспиратори изпълниха заповедта. Буканиерите им отнеха оръжието и те излязоха от катедралата, очаквайки смърт като наказание за предателството. След това адмирал Морган се обърна към останалите заговорници и след няколко заклеймяващи слова, които ги накараха да изглеждат, като че желаеха час по-скоро земята да се отвори под тях и да ги погълне, той ги изпрати отново да заемат поста си. Едва тогава се обърна към нас.

— Е, сър Хю! — стисна изнемощялата ръка на баща ми в силната си десница. — Кой би помислил, че ще се срещнем тук след толкова много години. Ти виждаш, Артър, старата вещица на Порт Роял не е била далече от истината. „Ще бъдеш предвождан от злодей“ — а Диас малък злодей ли беше? „Ще вървиш до сина на един стар приятел“ — аз и ти не бяхме ли заедно по време на цялото пътешествие? „Ще бъдеш излъган от човека, на когото се доверяваш най-много“ — е, това беше Нокър, на когото вярвах… И да ви се изповядам — бях достатъчно побъркан… за да му вярвам. И така, тя е предсказала вярно, както се вижда.