Опитвай докато стане
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Опитвай докато стане». Краткое содержание книги:
Дювин вдигна двата куфара.
— Само тази двата ли? — попита служителят.
— Останалото е мое — отговори Дювин и подаде на Лепски куфарите. — Занеси ги, Том. Няма да отнеме много време.
Служителят върна на Лепски полицейското му свидетелство и като тръгна напред, отведе Лепски към митницата.
— Той забрави козметичното ми куфарче! — извика Карол.
Дювин едва не й удари плесница.
— Остави това! — прошепна й той настойчиво. — Парфюмът ти може да създаде неприятности.
— Щом казваш… — Карол се върна в колата. — О, толкова ми се иска Том да не е така труден!
— Той е мъж с характер — каза Клодет, като извика на лицето си широка усмивка. — Тези швейцарци! Така съжалявам, че има неприятности.
— Всъщност, на него му харесва — каза Карол. — Не се притеснявай, мила. Това е нещо, с което ще занимава до отегчение приятелите си като се върнем.
Дювин се присъедини към Лепски в митницата. Видя го да се ръкува с началника на службата, който говореше английски.
А той, представяйки се като Ханс Улрих, не преставаше да сипе извинения.
— Г-н Лепски — казваше той, — това е заради тази работа с руската икона. Всички наши гранични пунктове имат нареждане да претърсват багажа на всички американски посетители. Моят човек просто си е изпълнявал задълженията. Разбира се, не е необходимо да проверяваме вашия багаж. Не си спомням някога американски офицер от полицията да е преминавал през границата тук. Нека да ви кажа, че това е голяма привилегия. — И се обърна към служителя. — Занеси обратно в колата куфарите на г-н Лепски.
Дювин затвори очи и дълбоко пое дъх с облекчение.
Като остави Лепски, който сега сияеше, да говори с Улрих, той последва служителя, взе двата куфара от него и ги сложи в багажника, като затръшна капака.
— Какво става? — попита Карол.
— Том го обслужват като във VIP. Няма проблеми — отговори Дювин и се плъзна под кормилото. Последното препятствие беше преминато. Иконата беше пристигнала в Швейцария.
А сега — Лу Брейди. Предстоеше смяната. После Радниц.
Глава 8
По време на закуската, сервирана в стаята им, Лу Брейди обясни на Маги какво иска от нея. Той седеше на един стол, а Маги, легнала на леглото, дъвчеше хрупкава кифличка, цялата покрита с черешово сладко.
— По някое време тази сутрин, очаквам да пристигнат едни хора — каза Брейди. — Не знам точно кога, но ще е сутринта. Имам работа с тях. Не искам ти да си тук, докато съм с тях. Искам да проведа разговор в тази стая. Следиш ли мисълта ми, миличка?
Маги посегна за още една кифличка и започна да я маже с масло.
— Искаш да не ти се пречкам, нали така?
— Да. Първо, искам да приготвиш багажа. После, искам да извадиш всичко от козметичното куфарче. То ми трябва празно. Следиш ли какво ти казвам?
Маги намаза цял пласт черешово сладко върху кифличката, а хубавото й лице беше леко изкривено от концентрацията върху това, което прави.
— А какво да правя с нещата ми от козметичното куфарче?
Брейди въздъхна.
— Сложи ги в един от куфарите си.
Маги кимна и лицето й се отпусна. Пак започна да дъвче.
— Обожавам този конфитюр! — възкликна тя с пълна уста. — Знам, че не трябва да ям тези кифли. Ще напълнея.
Брейди отново въздъхна.
— Яж си спокойно, миличка, и слушай.
— Следя мисълта ти, мили. Изпразвам куфарчето, опаковам си нещата и… какво друго?
— Щом опаковаш багажа си, вземаш асансьора до сутерена, минаваш през тунела и отиваш до плувния басейн.
— Но аз ще съм си опаковала бански костюм, или няма ли да съм го опаковала?
Брейди прекара пръсти през косата си.
— Забрави за банския си костюм. Ти няма да плуваш. Ще седнеш до басейна на слънце и ще ме чакаш докато дойда. Разбра ли?
— Просто си седя и те чакам?
— Ще ти взема една книга. Точно е излязла една на Харолд Робинз. Нали търсиш неговите книги?
Лицето на Маги засия.
— Обожавам ги! Местата за секс ме възбуждат.
— О’кей. Значи, седиш си до басейна и си четеш, а аз ще дойда при теб, веднага щом мога. Нали така?
Маги довърши кифличката си, наля още кафе и кимна.
— Щом така искаш, миличък.
Брейди въздъхна с облекчение.
— Чудесно. След моя служебен разговор, ще тръгвам. Слушай сега, Маги, много е важно да те намеря до басейна. Нямам време да те търся, ако тръгнеш нанякъде. Искам да тръгна веднага щом като приключа служебния си разговор. Разбрано ли е?
— Аз просто ще си седя до басейна и ще си чета Харолд Робинс, нали?
— Точно това ще направиш. Сега, ако си свършила закуската, моля те започвай да си приготвяш багажа.
Маги огледа подноса със закуската, изненада се, че няма повече кифлички, въздъхна и неохотно стана от леглото.