Тайко

— Странно момче си ти. Та това е къщата, където си се родил, не е ли тъй? Защо не им се обади, че си жив и здрав, та да ги освободиш от грижите им?

— Ами много исках да ги видя, но когато си тръгвах от къщи, се зарекох, че няма да се върна, докато не съм направил нещо от себе си. Както съм сега, не бих могъл да погледна втория си баща.

Отовака отново го изгледа. Бялото памучно наметало на Хийоши бе посивяло от праха, дъжда и росата. Мазната коса и слабите му, изгорели на слънцето страни допълваха неговия несретен вид. Това беше образът на човека, не успял да постигне целта си.

— С какво се прехранваш?

— Продавам игли.

— За никого ли не работиш?

— Работих на две-три места, в не много добри самурайски домове, но…

— Предполагам, че както обикновено бързо са ти омръзнали. На колко години си сега?

— На седемнайсет.

— Ако се е родил глупав, човек не може да направи нищо, но не се пресилвай да се правиш на малоумен. Всяко нещо си има граница. Глупаците могат да търпят да се отнасят с тях като с глупаци, но за теб и твоите грешки това не важи. Виж, съвсем естествено е, че майка ти е натъжена, а вторият ти баща се чувства неудобно, Маймунке! Какво за бога се каниш да правиш сега?

Макар Отовака да се караше на Хийоши за неговата липса на последователност, той в същото време го съжаляваше. Някога беше близък приятел на Яемон и добре знаеше, че преди Чикуами се отнасяше зле с доведеното си дете. Заради мъртвия му баща се молеше Хийоши да успее да направи нещо от себе си.

Тъкмо тогава се върна жената на Отовака, която веднага отвори дума за Хийоши:

— Той не е твой син, а на Онака, нали така? На кого мислиш, че се караш? Само си хабиш гласа. Жал ми е за това момче.

Тя донесе една диня, която се изстудяваше в кладенеца, разряза я и почерпи Хийоши.

— Само на седемнайсет е още. Ами че той не знае нищо. Спомни си, когато ти си бил на неговите години. Макар да минаваш четирийсет, още си си пехотинец. Това не те отличава с нищо от другите, нали?

— Мълчи — рече Отовака със засегнат вид. — Понеже не смятам, че младите трябва да прекарат живота си като мен, затова имам по нещо да им кажа. След като са минали церемонията по встъпване в пълнолетие, ги смятат за възрастни, но когато са на седемнайсет, вече трябва да бъдат мъже. Може и да е малко непочтително, но я виж нашия господар Нобунага. На колко мислиш, че е? — понечи да продължи, но после, навярно от страх да не влезе в спор с жена си, бързо смени темата: — Всъщност, сигурно утре отново ще ходим с Негово Височество на лов. После на връщане ще се упражняваме в прекосяване река Шонай на кон и с плуване. Приготви ми нещата — връв за доспехите и сламени сандали.

Хийоши, който слушаше с наведена глава, я вдигна и се обади:

— Прощавайте, господине.

— Пак ли ставаш учтив?

— Не бих искал да прозвучи така. Толкова много ли ловува и плува господарят Нобунага?

— Не ми е работа аз да го казвам, но той е един много вироглав момък.

— Луд е, така ли?

— Така ще си кажеш на пръв поглед, но от време на време може да бъде много благовъзпитан.