Дъщерята на огъня
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: fire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъщерята на огъня». Краткое содержание книги:
Празничната вечеря се състоя в голямата зала на двореца в Йорк. Баща й настоя да танцува с Моркър и Едуин и тя го послуша. Наложи си да бъде в добро настроение, пълнеше чашата му и се радваше, че той се наслаждава на вечерта.
Внезапно музиката спря. Фалън, която танцуваше в момента, потръпна от неясен страх.
В залата с препъване си запробива път изтощен мъж с прашни дрехи. Стигайки до баща й, той се строполи на пода.
Фалън остави кавалера си и се завтече към припадналия. Един от слугите подаде чаша с вода и тя започна внимателно да я налива в устата на мъжа. Най-накрая той отвори широко очи. Изражението им бе лудешко и това я изплаши.
Харалд също приклекна до него.
— Говорете! — подкани го той с благ глас.
Непознатият впи поглед в своя крал, навлажни устни с език и изговори мъчително:
— Норманите са тук! Уилям навлезе с корабите си в пристанището на Певънси.
Тринадесета глава
Харалд се зае незабавно с подготовката на похода. Появи се и втори пратеник от крайбрежието. Казваше се Дерю, родом от Певънси и бе един от първите, забелязали норманската флота.
— Корабите навлязоха в пристанището — започна той, — и норманите преспокойно слязоха на сушата. Разположиха се в най-хубавите къщи и започнаха да колят добитъка. Много бързо построиха укрепление със собствен дървен материал. Дукът им е олицетворение на самоувереността. Неговият кораб дойде пръв и той не се обезпокои, дори когато на следващата заран от флотата му все още нямаше и помен. После обаче останалите кораби запристигаха. Слизайки на брега от своя „Мора“, той се спъна. Мнозина от сънародниците му сметнаха инцидента за лош знак, но той се измъкна от ситуацията с хумор. „Е, сега вече завладях Англия не само с една, а и с двете си ръце“, каза той и се разсмя. Очевидно Певънси не отговаря на намеренията му, защото той раздели армията си — по море и по суша норманите се отправиха към Хейстингс. Главната му квартира е до Норманския манастир, а в центъра на града накара да изградят укрепление.
Докато слушаше разказа на куриера, Фалън не можа да преглътне нито хапка и само поглеждаше нервно към баща си.
— Трябва веднага да се отправим към Лондон — каза той с намръщено чело.
Напуснаха Йорк на зазоряване. Липсваше й Делън и ведрото му, спокойно излъчване, с което успяваше да премахне страховете и тревогите й. Не се вслуша в съвета на Харалд да придружи войските до Лондон и реши да остане в Уолтъм, където живееше Елфин, монахът.
Манастирът притежаваше разпятие, разкопано случайно под един от близките планински върхове. Никой не знаеше кой е заровил там този кръст със сребърна обковка, но местните хора бяха твърдо убедени, че става въпрос за божие предзнаменование.
Фалън коленичи и започна да се моли. Забеляза, че се мръква, едва когато монасите запалиха свещите. Тя се изправи на крака едновременно с баща си. Внезапно отнякъде долетя вик.
— Помръдна, помръдна! Чудо! Кралят е тук и стана чудо!
Монасите се засуетиха, обсъждайки шумно случилото се. Един от тях се приближи до Харалд, който не разбираше какво става.
— Вие се поклонихте пред Христос, кралю, и Спасителят отвърна също с поклон. Кълна се, че е така. Видях го с очите си.
— Бог се вслуша в молитвите на краля — извика друг монах. — Той ще победи неприятеля.
— Да се надяваме, че това е вярно — рече Харалд, хвана Фалън за ръката и я изведе от църквата.
Преди да потеглят тя се обърна шепнешком към отец Дамиън.
— Всички говорят за чудо, защо сте толкова тъжен тогава?
— Така е, принцесо, стана чудо — отвърна той и се поклони.
— Сякаш нямате особено доверие в баща ми!
— Мисля, че бог го обича, милейди. Баща ви е велик човек.
Отправиха се с конете си направо за Лондон, макар нощта да бе настъпила. В двореца ги очакваше Гърт с новини.
— Старият приятел на крал Едуард, норманинът Робърт Фиц Уимарк е съобщил на дука, че сте удържали триумфална победа над викингите. Предупредил го е да бъде предпазлив, защото армията ви очевидно е силна.
Фалън сне ръкавиците и застана до топлата камина.
— Ще изпратя при Уилям един от уолтъмските монаси с послание, в което ще го подканя да се оттегли мирно от страната.
Фалън се облегна на стената и треперейки от студ, притвори очи. Не си правеше никакви илюзии — Уилям нямаше да приеме предложението на баща й. Както винаги, така и този път Аларик, от когото се възхищаваха дори и саксонските бойци, щеше да се бие на негова страна. Тя си спомни за сивите му очи, подигравателната му усмивка, когато я победи в двубоя, за гневния му поглед, когато тя насъска срещу него тълпата пред църквата. В онази вечер той я предупреди, заплаши я…