Лаура

— А за каква жена би се оженил, ако някога решиш да се спреш на едно място? — попита го Хоуп. Сякаш за момент се почувства смутена от дързостта на въпроса си, но очевидно отговорът му беше от жизнено значение за нея.

— Не знам точно.

— Мама казва, че всеки мъж знае какво търси в една жена. Той може и да не го намери, но никога не престава да го търси.

Той не търсеше нищо. И никога не беше търсил. Нямаше желание за това.

— Ако исках да се оженя, предполагам, че щях да търся жена като Миранда Трескот — млада, чиста и невинна.

Думите още не бяха излезли от устата му, а той вече знаеше, че не казва истината. До този момент никога не беше мислил за Миранда. Единственият път, в който тази жена се беше появила в канцеларията му, той беше почувствал, че го облива студена пот.

— Но защо тогава не съм те виждала да разговаряш с нея повече от веднъж-дваж пъти? — погледна го Хоуп, явно недоволна от факта, че друга жена е събудила интерес в него.

— Не съм казал, че искам да се женя за нея, а че е жена, която може да предизвика възхита в мъжете.

— Каза го сякаш си лапнал по нея — отвърна Хоуп, която все още не можеше да скрие разочарованието си, но все пак този отговор й бе вдъхнал искрица надежда.

— Да не си посмяла да й предадеш това, което съм казал.

— За нищо на света — обеща Хоуп и се изправи. — Време е да се прибирам, за да не идва мама да ме търси — каза тя и започна да събира чиниите.

Но докато Хоуп вече беше престанала да мисли за идеала му за жена, Хен си даде сметка, че не бе така с него. Някога му беше минавало през ум, че му се иска да си намери жена като майка си, но това беше отдавна. Майка му беше красиво и мило създание и той много я обичаше, но не беше достатъчно силна. Известно време си беше мислил, че може да обича жена като Роуз. Тя беше силна, волева и разумна жена, но все пак не чувстваше тръпка към нея. Никой нормален мъж не би отминал и жена като Миранда Трескот, а ето че той никога не си я беше представял като своя жена. Сега, когато се опита да си я представи, не успя.